Една сладка любовна история между двама непознати.
Една група -1D!!
Едно кафене...една сервитьорка..
Мисля ,че ви стана ясно-една различна история....и незнайно как,всичко започна от един ягодов шейк!!!
Тичам през болницата,бутам като луда тълпата и се оглеждам за стая 123!Момчетата и Над тичат зад мен...Луи трябва да е жив!Не може да ме остави!Не и сега ,не и след всичко ,което ми се случи тези дни!Не мога да си представя какво ще правя без него ,без да виждам неговата усмивка и без да го заливам с шейк....
Най-накрая откривам стая 123.Готвя се да влеза ,когато един лекар ме спира.
-Госпожице,не може да влезете!
-Какво се е случило,как е той?-прошепвам.
-Случила се е голяма злополука....-започва да обяснява доктора.-И двете момчета имат жестоки травми.В момента се борят за живота и на двамата.
Закривам устата си с ръка и се обръщам към останалите.Всички се прегръщаме тихо,без думи,всеки опитвайки се да преглътне собсвените си сълзи...
Часовете започват да се нижат.Най-кошмарните мигове от моя живот.Не пия,не ям.Само мисля.Никой нищо не ни казва.Просто влизат лекари и излизат други.
След пет часа борба всичко приключва.Излиза един лекар.
-Операцията мина и успешно и неуспешно.
-Как така?
-Вашият приятел прескочи трапа,поне временно.Още диша,но е изпаднал в кома.
-НЕ!-прошепвам аз.-Не може да е вярно,не може...как така в кома?
Сълзите са прекалено много.Болката прелива.Свличам се на пода,неспособна да стана.Аз много добре знам,че ако си изпаднал в кома,значи си на милиметри от ръба.А паднеш ли в ръба-няма излизане.
-Искам да отида при него!
-Разбира се,отидете!
Лекарят определено ми съчувства.
Влизам в стаята.И се заковавам на място.
Защото в стаята има само две личности-участниците в катастрофата.И аз много добре познавам и двамата.
-Не може да е истина!-прошепвам и за пореден път падам на пода...
***********
Хей,ето я новата глава!Ако ви е харесало-ГЛАСУВАЙТЕ И КОМЕНТИРАЙТЕ!
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
