Една сладка любовна история между двама непознати.
Една група -1D!!
Едно кафене...една сервитьорка..
Мисля ,че ви стана ясно-една различна история....и незнайно как,всичко започна от един ягодов шейк!!!
Гласовете спорят в главата ми.Какво стана?Защо вместо брат ми качиха майка ми в линейката?Защо успокояват брат ми ,вместо да го прегледат!И защо никой не ме забелязва?
Линейката потегля и ме оставя на улицата.Поглеждам към брат ми.Той влиза в къщата сам...без да ме повика...без да ми обясни...И ето ,че кръвта ми кипва!Ядосвам се като никога преди.Защо ли?Защото никой не ме забелязява и никой не ми обяснява нищо.Сякаш не съществувам.Ядосвам се на целия си живот.И брат ми има лошия късмет да се окаже толкова близко..
-Какво става!-отварям входната врата с трясък.-Брат ми какво се случи!
Но отново съм невидима.Защото брат ми седи на кухненската маса ,вперил поглед в нищото и не ми отговаря.
-Отговори ми!
Пак нищо не последва.
-По дяволите!Отговори ми!
Бутам го грубо.
И ето ,че това даде резултат.Брат ми вдигна поглед от нищото и ме погледна.Вледеняващ поглед.Трябва да се отдръпна.Но тялото ми не се подчинява.
-Толкова ли си тъпа!-прошепва брат ми.-Или просто се правиш?Кажи ми!Нима не видя линейката?Нима не забеляза майка ни!Какво стана ли!Майка ни направи опит за самоубийство.Ето това стана!Преряза си вените и толкова.Нима си толкова тъпа,че не забеляза ,че линейката потегли без сирени!Майка ни е мъртва,а ти ме питаш какво става!
Нищо не казвам.Просто се връщам назад във времето.Имаше ли сирени?Имаше ли сирени,Ева!Очите ми се разширяват.Нямаше сирени!Майка ми наистина я няма!Сълзи започват да падат по лицето ми.Как е могла да ни остави!Защо ми го причинява.Защо...защо...защо???
ЗАЩО!
Нямам отговор.А толкова отчаяно го търся в мислите си и спомените си.Но не мога.Гласове от миналото навлизат в ума ми и преобръщат вече обърканото.
И всичко потъва в мъгла.И аз й се оставям.Оставям спомените да проникнат в ума ми и да започнат да ме отвличат към един друг свят.Свят където всичко си е както трябва.
И засядам тук,посредата на нищото.И разбирам защо има толкова луди по света.Защото кой би предпочел този лош свят пред един въображаем....Отговора е прост:
НИКОЙ!!!
Не знам как съм се добрала в стаята си ,но последното,което осещам е допира на мекото ми легло.
А последното,което виждам преди мъглата напълно да ме завладее е една нощна пеперуда,кацнала на отворения ми прозорец.
*************
Хей!Малко различно развитие на историята!Мнения?
Oops! Ang larawang ito ay hindi sumusunod sa aming mga alituntunin sa nilalaman. Upang magpatuloy sa pag-publish, subukan itong alisin o mag-upload ng bago.
