Тя е Ангел, а аз съм Дявол... (girlxgirl)

Аз ОБИЧАМ Дари. Ясно ли ти е???

Отидохме до тях, но се наложи да слизаме в мазето.
-Ужас, тук е по-зле и от гробницата на Тутанкамон.-отбележих. Навсякъде имаше паяжини, а какви екземплари лазеха по стените... Не е за разказване. Приличаше на сцена от страшен филм, който гледаш вечер с приятели и постоянно повтаряш...
-Не, не влизай там!-тонът на Дари прозвуча заплашително.
-Но защо?-отворих широко очи.
-Това не е нашето мазе, следващото е.-усмихна се невинно тя.
-Искаш да получа инфаркт ли?-засмях се...

Дотук с филмът на ужасите.😁😁😁 Взехме колелото и тръгнахме към парка. Когато пристигнахме, казах на моето момиче:
-Хайде принцесо, качвай се.
-Страх ме е, Крис.
-Ще те държа, имай ми доверие.
Тя се качи и плахо сложи ръце на кормилото.
-Така, до тук добре. Сега най-важен е балансът.-звучах като някакъв родител.-Можеш Дари.
Тя завъртя педалите.
-Дръж ме.
-Спокойно.
Придържах я, а когато придоби по-голяма увереност реших, че мога да я пусна.
-Впрочем караш сама от няколко минути.-провикнах се след нея.
-Ще те убия Нелсън! Ако уцелия, разбира се...-крещеше Дари.
Справяше се блестящо. Но когато реши да спре, се сблъска с проблем. Натисна спирачката прекалено рязко, гумата поднесе и Дари падна. Затичах се с всички сили към нея.
-Добре ли си, Ангелче?
Тя не ми отговори, но за сметка на това се заливаше от смях.
-Ох.-измрънка изведнъж и погледна лакътя си.
-Не е нещо сериозно, леко е ожулен.-успокойх я.-Хайде сладкишче, в началото на парка имаше сладолед, да хапнем по един и да забравим за този малък инцидент.
-Напълно съм съгласна. Но до там, ще карам.-заяви категорично тя.
-Обичам тази твоя упоритост.

Този опит беше по-успешен и стигнахме до сладоледаджийницата без инциденти. Взехме си два шоколадови сладоледа и тръгнахме обратно към блокът на Дари. За моя голяма радост тя реши да слезе от колелото, защото все още не бяхме упражнявали разминаването с коли.
-Е, добър ученик ли съм или не?
-Супер си. Рядко се случва човек да падне след 200 метра😂😂.
-Не се заяждай, лошотия!-тя ме удари.
-Носиш сребърната гривна, която ти подарих, когато ти признах чувствата си?-изненадах се, защото дори и аз я бях забравила.
-Разбира се, тя ми носи късмет. Пък и като замина ще ми напомня за теб...
Сведох глава и се замислих. Бяха само две седмици, после пак щяхме да си бъдем заедно... Но щяха ли очите ми да издържат толкова дълго без да я виждат, щяха ли ръцете ми да издържат без да докосват Нейната кожа-гладка, топла, а устните ми... Те щяха ли да забравят допира на нейните, който всеки път ме караше да настръхна...
Мисли, мисли и пак мисли. Изцяло погълната от тях, не забелязах, че блокът на Дари вече се подаваше зад ъгъла.
-До утре, мечо.
-😊😊Хахаха "Мечо". Бях забравила за това, Ангелче. И преди да съм си тръгнала трябва да направя нещо.-сложих ръце на кръста ѝ и я придърпах към себе си.
-Убивам за теб, моя синеока принцесо.❤❤❤
-И аз те обичам, лошотийо😊❤❤❤.-целунахме се.

Прибрах се вкъщи и още от вратата майка ми, която не бях виждала не знам вече от кога, ме посрещна с новината, че заминавала на някаква екскурзия с приятелките си. Всъщност по-правилно е, че заминава с другарите си по чашка. Но така или иначе, не ми пукаше. Затворих се в стаята си и се проснах на леглото. Изведнъж както си лежах, ме осени страхотна идея💡. И без това утре у нас нямаше да има никой, това беше идеален момент да поканя Дари. Но винаги когато си мисля, че всичко е наред, ш*баният телефон звънва.😠
-Ало.-гласът на Рая звучеше странно.
-Случило ли се е нещо?-притесних се, защото не беше характерно за нея, да звъни просто ей така.
-Много съм зле, Крис. Имам нужда от теб.
-Къде си?-попитах без да се замисля.
-В онзи бар, в който ходихме с Хана.
-Идвам веднага, не мърдай от там.-затворих телефона и изхвърчах от вкъщи. Извиках такси и тръгнах към бара. Макар че с Рая се познавахме от скоро, се притесних когато ми се обади. Не исках нищо лошо да се случи на някой от приятелите ми. Приятелите ми, няколко месеца по-рано мразех всичко и всички, а сега нервно потропвам с крак, пътувайки към някакъв бар, заради момиче, което познавам едва от месец. И това ако не е промяна? Заета с мислите си, не осъзнах кога се озовах пред бара. Влязох и веднага видях Рая.
-Здравей Рая.
-Крис.-тя отпи от чашата, пълна с някаква спиртна напитка.-Много съм зле, Крис.
-Какво се е случило?-седнах срещу нея.
-Това.-тя се приближи и ме целуна.
Отне ми няколко секунди, за да осъзная какво се случваше.
-Какви ги вършиш, по дяволите?-отблъснах я.
-Харесвам те, Крис...
-Аз ОБИЧАМ Дари. Ясно ли ти е??-повиших тон.
-Дари...-каза пренебрежително Рая. -Какво толкова намираш в нея?
-Не съм длъжна да ти давам обяснение. Всъщност защо още съм тук?-станах и поех към изхода.
-ЩЕ ВИ РАЗДЕЛЯ. ОБЕЩАВАМ!.-крещеше след мен Рая.
Що за глупачка съм? Реших, че има нужда от помощ, а тя... Мамка му! По-добре изобщо да не ѝ бях вдигала. Телефонът звънеше в джоба ми. Веднага си помислих, че пак е Рая и заслепена от гняв се разкрещях:
-С ЦЯЛАТА СИ НАГЛОСТ МИ ЗВЪНИШ!
-Аз съм Дари.-чух тихият глас на моето момиче.
-Съжалявам, скъпа.-тонът ми вече беше спокоен.-Мислех си, че е...
-Кой? Пак проблеми с майка ти?
-Да... Все тая. Нека сменим темата.-чувствах се като помияр, защото я лъжех.
-Аз всъщност ти се обадих, за да ти пожелая сладки сънища Дяволче.
-Сладки сънища любима.
-А, и да не сънуваш някоя друга😂.
Въздъхнах дълбоко, защото думите ѝ заседнаха в гърлото ми.
-Обичам теб и само теб, Дари. Моля те не го забравяй, никога.😞
-Звучиш странно, Крис. Да не би да се е случило нещо? Можеш да ми кажеш всичко.
Как да ти кажа красавице? Как?
-Всичко е наред, Дари. Просто съм изморена.
-Добре, притесних се. Хайде оставям те да се наспиш. Лека нощ.
-Лека нощ, единствена.
Затворих телефонът и се затичах към нас. Исках да изтощя всяка капка енергия, за да може като се прибера да заспя веднага, в противен случай цяла нощ щях да мисля за тази проклета вечер.

Но въпреки че останах без дъх, не успях да заспя. Напротив, сега се мразех повече от всякога...