Тя е Ангел, а аз съм Дявол... (girlxgirl)

Ти си моят нарк❤тик... Кафенце?☕

Прибрах се и си легнах, нямах никакво желание да гледам телевизия или да слушам музика. Трябвяше да събера сили, защото утре пак бяхме на училище. Очаквах да заспя веднага, но не успях. Дълго се взирах в тавана. Чудех се защо човек като мен, срещна този прекрасен Ангел... Как два толкова различни свята се превърнаха в един?
-Добре, че те срещнах, красавице.-казах, макар да знаех, че тя не беше в стаята. След това заспах...

Сутрин. Аларма. Процедурата вече Ви е ясна. Но днес, за разлика от останалите дни, се събудих в страхотно настроение и кипяща от енергия. Тананикайки си се оправих за училище и излязох. Чувствах се повече от добре. Небето беше прекрасно, а по-раннобудните птички вече чуруликаха. Техните весели писукания, заглушаваха шума на градската джунгла. Реших да потичам до блока на Дари. Малко преди да пристигна, се отбих до близкото магазинче, за да купя кафе. Взех го и с бодра крачка се насочих към домът ѝ. Точно мислех да ѝ звънна, за да слезе и тя се появи. Идваше от някъде, а в ръката си носеше нещо.
-Здравей! Как е моята любима днес?-попитах с ведър тон.
-Супер съм. Но на теб, очевидно нещо ти има. Я кажи, на какви наркотици си?
-Хахаха. Ти си моят наркотик. Кафенце?-продължих със същата ведрост.
-Ей супер. Виж аз взех кифлички.
Само ще се кача, за да си взема раницата и тръгваме.
-Ок.

-Готово. Да потегляме.
По пътя към даскало изядохме кифличките и изпихме кафето. Отдавна не бях закусвала толкова хубаво. Може би от онзи ден, котато майка ѝ ни направи палачинки.
-Я сега ми кажи, на какво се дължи тази твоя радост?-запита ме подозрително, Дари.
-А защо да не се радвам? Животът е прекрасен. Ти си до мен...-видях люляк и изтичах, за да откъсна. Върнах се.-До къде бях стигнала? А да. Заповядайте, принцесо.
-Gracias señorita.
-Може ли на български?-засмях се.
Тя ме целуна по бузата.
-Ааа ето виж, сега те разбрах идеално.
Избухнахме в смях.

Увлечени в шеги и закачки не разбрахме кога стигнахме в училище. Влязохме, а вътре цареше тишина. Доста необичайно за нашето училище.
-Каква тишина само.-отбележих.
-Да, защото е 07:45. Закъсняхме!-каза ядосано Дари.
-Спокойно красавице, само някакви 15 минути.
Дари стигна до средата на стълбите и се обърна:
-Отговори ми на един въпрос, Крис. Кога ще започне да ти пука, малко повече за училището?
-Предполагам, че знаеш отговорът 😁.-казах и я настигнах. -Пък и имаме математика...😭😭😭
-Не се лигави. Хайде да побързаме.