Forever | H.S.

1.Run Elena!

Гледната точка на Елизабет:

Хах... 28 декември... Луда дата! Това е рождения ден на сестра ми - Елена. Днес ще организираме парти за петия й рожден ден. Обичам сестра си. Въпреки, че понякога се караме ние се обичаме и това е важното.

Щом изсвирих последната нота от песента отдръпнах ръцете си от арфата с доволна усмивка. Знаех, че правя добро и това ме радваше.

Запътих се към дома си, като направих две движения с крилата си вече бях във въздуха.

Летях високо. От тук се вижда цялото кралство. Красиво е. Много. Да летиш свободен. Ах.... да не свършва.

Стигнах дома си. Отворих вратата и чух децки викове. Усмихнах се когато видях малки деца с малки крилца да тичат по двора ми. Майка ми и баща ми организирана партито на сестра ми, като поканиха всички от класа й. Точното така, класа й.

И ангелите ходят на училище. Там ги учат как да използват силите си и как да летят.

Каква е моята сила? Аз мога да лекувам. Да вдъхвам живот. Най-хубавото нещо.

-Елиза!!!!- чух малко пискливо гласче. Обърнах главата си за да видя малката си сестра да протяга ръце, чакайки прегръдка.

-Елена! Честит Рожден Ден! Много те обичам сестриче!- наведох се и прегърнах малкото й тяло.

-Благодаря како!- изкрещя от радост като се отдръпна от мен и се изкикоти.- Ела да ти покажа какви подаръци получих!-каза и хвана ръката ми, като ме заведе на някъде.

Започна да ми показва най-различни неща, но аз не обръщах внимание на думите й. Наблюдавах усмивката, намираща се на лицето й. Тя беше щастлива и това бе важно за мен.

***

Рождения ден минаваше нормално. Всички се забавлявахме и смяхме.

Елена духна свещичката и сега всички ядем торта. Аз, майка ми и баща ми стояхме на масата и ядохме, а децата се бяха събрали в кръг и си говореха нещо, което така и не разбрах какво е.

Тъкмо щях да поставя една хапка в устата си когато чух смях. Подигравателен смях.