I am not monster |Jungkook|

Втора част-Не е чак толкова зле

Бях поставена в доста неудобна ситуация. Единственият начин да се прибера вкъщи беше да следвам Джункук. Той се качи в метрото и след няколко спирки слезе, след което отиде в някакво кафене. Сега трябва и да го чакам. Ужас! Ако бях влезнала в кафенето може би щеше да ме познае, а аз не исках това да се случи, защото щеше да е много смущаващо. А навън не беше никак топло. Наблизо нямаше пейки, затова седнах в един ъгъл близо до кафенето и се сгуших като бездомник. Мина час, а той още не излизаше. По едно време неволно заспах. Изведнъж усетих някои да ме бута по рамото. Сънено си вдигнах главата и го погледнах.

-Ей малоумната съседка, ако поспиш още малко ще трябва да търсиш квартирата сама.

-Да добре, не викай.-казах аз сънено.

Най-накрая се осъзнах и стресната го питах:

-Чакай от къде знаеш, че се изгубих?

-Личи ти от километри. Идваш ли или да тръгвам сам?

-Д-да идвам, изчакай ме.

Тъкмо ставах когато усетих, че кракът ми е схванат и паднах. Тогава една ръка ме хвана през кръста.

-Да се убиеш ли искаш? Внимавай повече!

Не знам кое беше по-странно. Това че Джункук ме хвана или че сърцето ми започна да бие лудо, когато го направи.

-Качвай се. - каза Джункук, като направи поза за конче.

-К'во?

-Краката ти са се схванали, защото си ме чакала на студа нали? Чувствам се виновен така че бързо се качвай.

Звучеше като напълно различен човек. Връщам си думите назад, явно не е просто самовлюбен идиот. Върнахме се в квартирата, той ме остави до стаята и се сбогувахме. Написах си домашната и излязох на терасата с бутилка вода. Джунгкук сякаш ми беше прочел мислите. Той също беше излязъл с някакво шише. Подпрях се на парапета и без да искам си изпуснах водата. Джункук не пропусна момента да се засмее.

-Много си непохватна.

-Млъкни!

-Искаш ли моята, и без това не ми се пие.

-Ами добре.

Взех му шишето и го питах на шега:

-Да не си сложил отрова?

-Да, сложих разбира се, защо иначе мислиш, че ще ти го дам?-Попита саркастично той.

Отпих от шишето и изведнъж ми се доспа.

-Съжалявам Вики.

Това бяха последните думи които чух. След това припаднах.