Дневникът на една тийнейджърка

The girl behind the mask - 12 глава

Известно време тя ме гледаше и си помислих, че се чуди откъде точно да започне с разказването, но от устата й излязоха съвсем различни думи, които изобщо не очаквах да чуя.

-Това, което направи, беше много глупаво.-каза строго.

Все още не ми беше много ясно какво всъщност се беше случило с мен. Доколкото разбрах от лекарите, съм се нагълтала с доста силни хапчета поради душевни проблеми, но те не са ми повлияли никак добре, станало ми е лошо и ме е блъснала кола. Гадното е, че нямах идея с какви душевни проблеми съм се борила. Чудех се какво ми е причинило толкова много болка, че да реша да взимам успокоителни.

-М-моля?

-Чу ме. Опита се да избягаш от задълженията си, но не успя. 

-Какви задължения?-попитах настоятелно.-Не знам за какво говориш.

Тя погледна часовника на ръката си и приглади костюма си, който си беше абсолютно изгладен. Въздъхна и лицето й изведнъж стана малко по-ведро, сякаш се радваше от факта, че няма да седи дълго при мен.

-Виж, не искам да се тревожиш за това сега. Почивай си и се възстановявай. Като се оправиш, ще си говорим пак.-Тя стана и си взе чантата.-Полетът ми е след час и трябва да тръгвам. Връщам се в Щатите за малко, скоро пак ще те посетя.

На лицето й се появи престорена усмивка и излезе от стаята ми още преди да успея да кажа нещо. Честно казано, очаквах от от този разговор да излезе нещо много по-хубаво-да разбера коя съм. За съжаление, единственото, което разбрах е, че майка ми  не е най-милия човек на света.

Очаквах Кай да влезе, но очевидно беше решил да закара майка ми до летището. Изведнъж страшно много ме заболя главата, може би се бях претоварила, затова отново легнах и потънах в дълбок сън.

***

Седмиците се нижеха наистина бавно в болницата. Поне за мен. Хубавото беше, че скоро имаше шанс да ме изпишат, защото се подобрявах. Дори можех да се движа с патерици, защото счупването на единия ми крак все още не се беше оправило напълно.

Излязох в градинката на болницата за първи път досега и може би това беше първия път в живота ми, в който оцених свежестта на чистия въздух. Не исках повече да се връщам в стаята си, чувствах се като затворник между тези четири бели стени. Природата навън беше прекрасна.