Шефът

Началото

*БИЙП* ~~~~~~*БИЙП*~~~~~~ *БИЙП*~~~~~~ *БИЙП* ~~~~~~*БИЙП*

Алармата ми най-нахално продължаваше да звучи. Исках да взема телефона си и да го разбия в стената. Реших, че не ми се купува нов телефон, затова намерих сили да се надигна от уютното си легло и просто да изключа алармата.

Оставих телефона си обратно на нощното шкафче и си позволих да легна отново с мисълта, че наистина ще стана след 5 минути. Разбира се - не стана така. Отново се унесох в сън и някак си - в полузаспало състояние се осъзнах и направо излетях от леглото си.

В бързината грабнах отново телефона си и докато слагах паста на четката си за зъби, която бях захапала за дръжката, погледнах колко е часа. Трябваше да излезна от къщата си в 5:40, а сега беше 5:20...

- Грейс. Грейс, Грейс...Няма по-загубен човек от теб... - говорех си сама, докато изваждах половината си гардероб, за да избера какво да облека днес. Имах среща с издателската къща, а нямаше начин да стигна навреме

-Все пак няма невъзможни неща! - окуражих се - Нали? - казах здравей и на не толкова позитивната си страна

Тъкмо нахлузвах стилните си черни панталони, когато телефонът ми звънна. На екрана се изписа - Лъжи за всичко! - Поне бях честна със себе си - никога не казвах истината точно на издателя си. Бяхме близки, но когато ме търсеше по служебния си телефон нещата бяха опасни.

-Ало - изрекох, докато вървях на място

-Къде си? Трябваше да дойдеш по-рано днес!

-Здравей и на теб! Малко ще се забавя, но съм наблизо - трафик, нищо друго! Ооо - полицаи -ще се видим след малко -чао!

Затворих му бързо и благодарих на себе си, че приготвих повечето нужни неща за срещата вчера вечерта. Извадих едни черни токчета от шкафа в антрето и ги обух. Свалих палтото си от закачалката и щом облякох и него се погледнах в огледалото. Резултата ми хареса - сложих си червило, взех чантата си и излезнах.