Нощта на тайните

~ Част Четиринадесета ~

В града, къщата на момчето

Преди няколко дни тук се случи неочакваното и отвратителното, но колкото и да сме състрадателни, колкото и да мислим само за това, всичко вече се беше случило. Единственото, което можехме да направим, е да помогнем малко по някакъв начин, но никой не знаеше точно как. Сега бяхме точно пред къщата на сина ми, рожбата, която оставихме на съдбата, рожбата, която не обичахме, и рожбата, която чак сега искаме да спасим.

Сърцето ми беше адски раздвоено, защото човекът, който ме беше попитал как да стигне до улица „Червена кръв", беше още с мен и очакваше всеки момент да отключа входната врата, но нещо не ми разрешаваше да го направя, нещо ме спираше. Беше проклятието и липсата на момчето ми, но трябваше да събера кураж и да отключа входната врата на къщата.

Извадих ключа, пъхнах го в ключалката, вратата се отвори и... вътре нямаше нищо. Беше като след природно бедствие, всичко беше с краката нагоре, всичко беше както преди, но липсваха много неща. Още повече се стъписах, като видях камбаната, от която беше дошло проклятието, и се молех да не е кръгъл час и да звънне, но...

Беше точно 06:00 часа сутринта, когато първият лъч на слънцето си проправи път и посочи точно една от дъските на пода на стаята. Зазвъня и камбаната, случи се нещо много странно, всичко започна да се тресе, като че ли имаше земетресение, но това беше заради проклятието. Аз бях напълно стъписан, а човекът си разглеждаше съвсем спокойно апартамента, докато не чухме и двамата някакъв безумен звук от долния етаж, приличащ на рев от звяр или пожар.

Слязохме страхливи и почернели етаж надолу, където видяхме нещо различно отпреди, защото на вратата имаше надпис „Др_мен_ел_ос", който не знаехме какво означава, но човекът, смел и не толкова уплашен като мен, отвори вратата и какво да видим - Съкровищница, пълна със златни монети, златни бокали, чаши, банкноти и сандъци.

Бях в екстаз да видя това, въпреки че според мен беше малко съмнително да се появи изведнъж съкровищница, на мястото на стая, в къщата на момче след звън на камбана, но след като съдбата ни е довела до тук, да се възползваме. Аз бях толкова развълнуван, че не бях на себе си, докато човекът не ме спря и не ми каза:

- Погледни в края на стаята... Виж там какво има... Осветена пръчка, която може би чака нас...

Останах без думи и заинтригуван се запътих към нея, когато се чу отнякъде глас:

- Точно така момчето ми. Вземи я. Тя е твоя. „Могъщата пръчка на кръвта" ще бъде твоя. Само я вземи, кажи думите: „Na lávei Katára se Mortedeso lifthoún." и животът ти ще се изпълни с блаженство, щастие и любов.

Как беше възможно съдбата да ми предостави такава възможност. Естествено отидох, при пръчката, казах думите, но обещанието на гласа се промени.