Patient №119 (Harry Styles) (Bulgarian Translation)

Untitled Part 5

- Добро утро. – каза с дълбок глас, закопчавайки синьото си копче на престилката за работа.

- Добро утро. – отговорих ву, замаяна от случката снощи.

Мамка му!

- На работа ли си днес?

- Не.

- Кога започва училището?

- Юни.

- Ела тук. – подкани ме той, обръщайки ме към огледалото си и аз погледнах надолу към голото си тяло.

Смучки покриваха вътрешната част на бедрото ми и зърната на гърдите ми. Той се подсмихна, докато аз потреперих леко.

- Каза, че го искаш грубо. – оправда се той, а аз простенах, гледайки посинените си бедра.

- Млъквай. – ударих го и той се засмя, притискайки ме към гърдите си като целуна челото ми.

- Ще те закарам у вас. – каза той, вдигайки ме за бедрата.

Боже той е толкова силен.

- Не искам да си ходя у дома. – нацупих се, а той ме целуна нежно, увих краката си около кръста му.

- Но трябва скъпа.

- Но, мисля че съм болна. – казах, правейки престорена кашлица и той набръчка челото си.

- О не, моето котенце не може да бъде болно. – престори се той и аз кихнах, наистина, карайки го да се изкикоти. – Това беше сладко.

- Не мога да си отида у дома болестта ми е заразна. – престорих се и той се усмихна.

- Е, аз съм единствения имунизиран срещу твоята болест, та ще трябва да те излекувам. – каза, притискайки ме до стената.

- Само ти. – простенах, докато той протри издутината си между краката ми, с неговите тесни джинси.

Внезапно ме вдигна на стената, слагайки бедрата ми на раменете му и започна да ме ближе.

- ДА! – извиках, заплитайки ръцете си в косата му, замятайки главата си назад и удряйки тавана с ръце.

Боже, той е толкова шибано силен!

- Мхм. – той избръмча в клитора ми, карайки ме да се разтреса. Стисна бедрото ми, прокарвайки езика си по цепката ми и започна да го вкарва и изкарва бързо от мен.

- Да! Мамка му, Хари! – ахнах, докато той минаваше по извивката ми експерктно, смучейки грубо клитора ми.