Patient №119 (Harry Styles) (Bulgarian Translation)

Untitled Part 1

- Мамо! – простенах, извъртайки очите си. Отминах я и отидох във всекидневната, където баща ми гледаше телевизия и пиеше чай.

- Дейвид, не мислиш ли, че дъщеря ни трябва да отиде на преглед на лекар?

- Защо?

- Скъпи, нейните женски части не кървят.

- Мамо, какво по дяволите!

- ОК. Първо ew – той каза, а аз се плеснах по лицето с дланта си. – и второ, ако иска да отиде сама... сигурен съм, че е нещо нормално. Не бих искал женските ми части да кървят.

- Тате, ти нямаш женски части! – извиках аз, а той се подсмихна.

- Но Дейвид, жените кървят от техните... всеки месец, а Брит...

- Ew, МАМО! СПРИ ДА ГОВОРИШ ЗА ВАГИНАТА МИ!

- Мила, това е баща ти.

- Ако отида на лекар ще млъкнеш ли?

- Да.

- Добре, ще си уговоря среща... тате пий си чая и мамо... просто седни. – изстенах и тя се изкикоти, целувайки бузата ми, след което седна послушно на мястото до татко.

Влязох в кухнята, направих си сандвич и отидох в стаята си. Изофках, докато звънях в офиса на лекаря.

- Здравейте, тук е Миранда от медиен център „Стайлс", как мога да Ви помогна?

- Да, бих искала да си запиша час.

- Добре. За какво става дума?

- Ъм. Проблеми с цикъла ми. – казах колебливо и чух хихикането и.

- Всичко е наред скъпа. Чувал съм и по-странни неща. Добре ли е този Петък? В 17:00?

- Ъм добре, свършвам работа в 16:00, така че така е супер.

- Добре, може ли името ти?

- Британи Мей Колинс. – казах, давайки и и моят адрес, имейл, телефонен номер, възраст и други.

- Добре, ще се видим след два дена госпожице Колинс.

Взехме си последно чао и прекъснах връзката, след което довърших сандвича си.

Два дни. Мамка му.защо не може да бъде утре и просто да се свършва? Или да не бъде никога, което също ще бъде много хубаво.

Не знам защо майка ми се впряга, тъй като с Андрю правихме секс само веднъж и беше ужасно. Заради това и не го повторих. После ми изневери и ми каза, че съм най-ужасната, та заради това скъсах с него.

Той беше спал с безброй момичета и не спираше да се хвали за това – вече избягвам да се срещам с колежани.

Само на седемнайсет съм, ще стана на осемнадесет след 2 месеца. Е, може би 3. Андрю беше на 22 и разби сърцето ми, така че повече никога не искам да се срещам с по-голяма момче от мен.

- Скъпа!

Въздъхнах и станах от леглото си, след което отидох във всекидневната, където баща ми беше заспал на дивана.

- Да мамо?

- Баща ти забрави да ти каже, че другия Вторник има медицинска конвенция и той ще я посети.

- Добре. –свих рамене, чудейки се защо ми казва това.

- Това е баща дъщеря конвенция. Да се събират пари за лечение за болните от рак.

- О. добре, ще отида.

Баща ми е учен. Казва, че работи в НАСА, но не му вярвам. Винаги разказва смешни истории.

- Партито е официално, та може да отидем и на пазар в Събота, или Неделя след църква.

- Събота е добре. – свих рамене и тя кимна, продължавайки със заниманието си.

Пожелах и лека нощ преди да отида в стаята си и да заспя бързо, тъй като имах работа утре.

Боже, надявам се моите... части да са наред.

Бележка от авторката:

   Хей, здравейте! Аз и -Tomlinson49- ще превеждаме тази история. Дано да ви хареса.

   Ще ви бъдем много благодарни ако оставите мнението си и дадете гласа си за тази история.

   Обичаме ви! <3 <3 <3 :* :* :*