Patient №119 (Harry Styles) (Bulgarian Translation)

Untitled Part 1

  - Как мина?

- Добре, тези файлове са за мен, нали? – попитах, надявайки се да е така.

След като влязох в офиса си се облегнах на тапицирания си стол и усещах пулсиращата си глава като балон. Изпънах краката си на бюрото и се опитах да задържа дъха си.

Работата е стресираща, а и жена ми допълнително ме стресира. Заяжда се с мен за всяко нещо!

Мрази това, че докосвам други жени и винаги ме кара да напусна и да си намеря нова работа, но това е нещото което искам да правя – да помагам на хората.

Спасявам животи и помагам на хората да създадат нови. Работата ми напоследък, всякаш е по-стресираща. Пациент след пациент, жена след жена, пиян след пиян... плюс това вече не правя и секс, така че и това не помага... изобщо.

Боже, просто искам да се прибера вкъщи, да си взема уиски, да се изпъна на дивана ми и да гледам телевизия, докато заспя и да не се заяждам за нищо.

Забрави да вземеш мляко. Как беше работата? В кой беше пръстът ти днес? Не си помел. Никога не пускаш мръсните си дрехи. Ти си мърляч. Как може да ядеш сладолед за вечеря? Защо не ми обръщаш повече внимание? Обичаш ли ме? Уморен ли си? Защо гледаш телевизия? Усмихваш ли се някога? Не слагай крака си на масичката за кафе. Измий чиниите. Винаги аз правя вечерята, защо поне веднъж не я направиш ти? Мога ли да направя нещо друго за теб? Мога ли да получа целувка? Защо винаги изглеждаш толкова раздърпан?

Убий ме.

ГТБ

- Мамо, все още не ми е дошло. – изстенах раздразнено, гледайки дъното на бикините си, виждайки че все още е чисто.

- Какво трябва да означава това? Три месеца? Сигурна ли си, че не си...

- Не мамо, не съм бременна. – казах, прекъсвайки я и отворих вратата на банята. Видях я как се свлече по стената на коридора.

- Сигурна ли си?

- Да мамо, използвах предпазни мерки, плюс това с Андрю скъсахме преди два месеца. Правихме секс само веднъж и беше преди пет или шест месеца.

- Добре, вярвам ти.

- Благодаря!

- Сега, моля те би ли отишла на лекар?