THE HYBRID PRINCESS

♚Глава 7♚

Гледната точка на Лукс:

- Къде, да му се и не види отидоха? - задавах си този въпрос през целия път от къщата на Страдивариус до моят дом. Минах отново през лабиринта и се покатерих до стаята си.

Сутринта се бях прибрала за малко, за да си почина няколко часа и после отново излязох. Ако някой разбереше, че ме няма, последиците нямаше да са от приятните.

Пристигнах в задния двор на Страдивариус, пет минути преди те да „изчезнат" на някъде. Стоях там и чаках да се върнат десет минути, петнайсет минути, половин час, накрая се отказах и реших, че ще се върна по-късно. И ето ме сега, лежа в стаята си, мислейки за какви координати говореха и къде отидоха, но мислите ми все се връщаха към Деймън и киселите физиономии, които правеше от време на време докато се караше със сестра си. Хванах възглавницата и я сложих върху лицето си, опитвайки се да избия от главата си Деймън и мислите за него. В същия момент вратата се отвори и вътре влезе баща ми, следван от Тейт. Бързо се изправих.

- Къде беше? - попита ме татко.

- Никъде. - отговорих, опитвайки се думите ми да прозвучат като истина.

- Същата лъжкиня като майка си. - промърмори Тейт под носа си.

- Какво каза за майка ми? - усещах как лицето ми почервенява от гняв.

- Точно това, което чу. - отвърна ми Тейт със самодоволна усмивка.

- Какво прави навън? - беше вторият въпрос на татко, но аз го игнорирах и се приближих към Тейт.

- Внимавай какво ще кажеш за майка ми, за да не започна аз да говоря за твоята! - заплаших.

- Престанете и двамата! Държите се като бебета! Ти - баща ни посочи Тейт - Марш навън! Веднага. А ти, - посочи мен - казвай къде си била или лошо ти се пише!

- Бях в задния двор на семейство Страдивариус. Подслушвах ги. Говорех за някакви координати, а след това се телепортираха някъде, но не можах да разбера къде. - обясних и татко се замисли.

- Значи е вярно. - започна да си говори сам - Картите са в тях. Може би вече знаят...

- Какви карти? - прекъснах гласните му размишления.

- Не те интересува. Стой тук и не се осмелявай повече да престъпиш мое нареждане. Ясно?