New house and new beginning : Част 2

250 21 4
                                    

След като Хари остави момичето само в хола им тя имаше възможността да разглежда снимките поставени над камина,по стените дори и на масичките от двете страни на дивана.

Тя забеляза момченце и момиченце на една от снимките на камината. Момчето се усмихваше на снимката,а до него стоеше красиво русо момиченце. И двамата имаха тръпчинки и си приличаха ужасно много. Тя докосваше внимателно всяка една снимка,но щом чу шум идващ от стълбите се отдалечи от камината и отново се върна на дивана.

Хари слезе при нея и я огледа от главата до петите и тя забеляза това.

-Къде ми е багажа? -попита го

-В стаята ми- отвърна и вяло той

-Какво прави там ?- продължи с въпросите си

- Ами като цяло е оставен на пода и чака да се разопакова - отвърна хапливо той

Момчето се настани на дивана и пусна телевизора. Прещракваше каналите и не поглеждаше към русокоската ,тя от друга страна имаше възможност да да огледа чертите му.

Отново се вгледа в очите му,в онзи красив нюанс на зеленото, толкова изкрящи и дълбоки чак плашещи. После забеляза розовите му устни,плътни и пухкави.

- Ще спреш ли да ме зяпаш? - попита той като извади момичето от мислите й

- Извинявай странен си - засмя се русокоската

- Не аз те зяпам повече от десет минути вече - изсмя се Хари

- Кретен - изсумтя момичето и се тръшна на дивана до него

В хола при тях слезе бащата на Хари . Поздрави ги весело и отиде в кабинета си,двамата младежи го проследиха с поглед .

- Защо винаги се затварят в кабинетите си? - попита Кара и въздъхна

- И твоя ли баща го прави? - попита я

- Да всяка вечер по това време се затваря и не излиза с часове. Просто стои там и не излиза, а странното ,е че щом го попитам какво е правел той просто казва,че е имал работа

- Моят е същият, както твоя така и моя се затваря и си върши работата

- Странно е

- Не повече от теб - изплези се русокоската срещу къдравия

- И това е вярно - рече на свой ред Хари и след това замълча

*Гл т. на Кара*

Нито аз нито той не продумваше,беше неловка тишина. Но аз трябваше да разбера къде ще спя, защото ставаше късно. Погледнах към Хари,а той гледаше някакво предаване.

Our love is like a stormWhere stories live. Discover now