my little bi*ch

Част 2 Моя собственост

Бекхьон;

"Не си чувствам глезените и китките" - помислих си точно преди да отворя очи. -ухае невероятно - сгуших се във завивката си все още без желание да отворя очи

"... Два милиона.."
"..Честито г-не.."
"..г-н Парк Ченьол"

Спомени от предната вечер разбиха съзнанието ми като изневиделица. Отворих рязко очи и скочих от леглото. Огледах се, но не знаех къде се намирам. Единствено знаех, че съм изцяло гол и нямам почти никакви спомени в близкото минало.

Хах колко странно - започнах да се подхилквам иронично - Какво по дяволите се случи? Защо съм тук?

- Хм, явно не помниш нищо, ха? - дрезгав глас премина през цялото ми тяло, а от студените ръце които докосваха затопленият ми гръб ме побиваха тръпки.Разтреперах се за момент и изведнъж докосването от студените ръце изчезна.

-А-Аз къде съм? - попитах едва-едва без да се обръщам. Бях и засрамен от голотата си, и също така бях уплашен.

-Спокойно, за сега си в безопасност. -усетих топли устни по лявото си рамо. Някак ми хареса. Измърках. Сблъсъка между студените му ръце и топлите му устни ми хареса много.

- Струва ли ми се или ти току що... - когато чух това се завъртях на пети и бях очи в очи с най-красивият и най-стилен мъж в Корея. Да си призная, дори и да съм момче пак твърдя, че е прекрасен.

-Мисля, че е време да покрием голото и тяло с нещо защото не мисля, че ще издържа още дълго. - прехапа леко устната си така че да забележа, след което грабна завивката с която е бях овил до преди малко и ме зави с нея.  Почувствах се доста странно.

- Какво искаш да кажеш? Няма да издържиш дълго? - и тогава спомените ми минаха пред очите. Как бях в клетката. Как всички ме виждаха. Как той ме изпиваше с поглед. Как той беше този който каза, че всичко ще е наред...

-Какво ти е? Боли ли те нещо? Защо плачеш? Нещо направих ли? - не спираше да ме обсипва с въпроси. Не издържах и просто го прегърнах. Някак вярвах, че щом той е казал, че всичко ще е наред значи е така!

-Благодаря.. - казах през сълзи с треперещ глас -... че ме измъкна от онази клетката

"Защо се чувствам толкова защитен в прегръдките на този непознат?" -мислех си докато той ме държеше така здраво все едно съм нещо безценно..