Дневникът на една тийнейджърка

38 глава

Все пак влязох в стаята точно преди биенето на звънеца и се настаних на чина, на който бях последния път. Скоро Рос също влезе и седна до мен. Не си казахме нищо.

-Така, деца.-заговори учителката.-Време е за вашите изпълнения. Кой ще бъде първи?

Всички започнахме да се озъртаме коя двойка ще е най-смелата. Но никой нямаше желание да излиза. Включително и аз.

-Добре тогава. Явно аз ще си избирам.-Инстинктивно се направих на многи заета и започнах да ровя в тетрадката си. Винаги го правя щом някой учител каже, че ще си избере кой ще изпитва.-Джени Гомес и Браян Гилбърт. Вие сте.

Малко ми поолекна като разбрах, че с Рос няма да сме първите. Но все пак някога трябваше да дойде и нашия ред.

Изслушахме изпълненията на всички и, признавам си, бяха повече от ужасни. Въпреки това учителката все пак им написа шестици. Тя винаги го правеше.

-Останаха последните за днес и те са Хейли Греъм и Рос Линч.-каза накрая и с мъка се надигнах от чина си.

Бавно запристъпвах към катедрата  и ми се доповръща още преди да се обърна с лице към съучениците си. Рос взе китарата от ъгъла на стаята и дойде до мен.

-Когато сте готови, започвайте.-каза ни учителката.

Рос засвири на китарата, но щом дойде частта, в която трябва да пея...напълно забравих всичко. Сякаш главата ми беше напълно празна и колкото и да се напъвах, не можех да се сетя за нищо.

-Да започнем ли отначало?-попита ме тихо Рос и чак тогава осъзнах, че е спрял да свири.-Гледай ме в очите, става ли?

Поклатих глава.

Музиката отново започна и се стараех да не мисля за погледите на всички. Гледах само НЕГОВИТЕ очи. Не знам как точно, но запях и, като по чудо, не обърках нищичко. Забравих за целия свят и се потопих в песента!

-Поздравления!-въодушевено извика учителката след като свършихме.-Бяхте невероятни! Пиша ви шестици, и то заслужени!

-Благодаря.-успях да прошепна на Рос, когато се връщахме на чина си. Не ми отвърна...отново.

****

От днес започваха повечето състезания и турнири. Мартин беше в компютърния клуб, което значеше, че има състезание и не е на училище. Мия пък имаше турнир по волейбол и Габи с 300 зора ме накара да отидем да я гледаме. Тя също като мен не се беше записала в никой клуб. Единствената разлика е , че аз не го бях направила, защото съм срамежлива, а нейната причина е мързелът.

Както винаги заради нея, отидохме със закъснение на турнира, но все пак успяхме да си намерим места. Засега отборът на Мия биеше, но само засега.

Скоро телефонът ми звънна. Станах от мястото си и излязох навън, защото вътре беше много шумно. Звънеше ми татко.

-Ало?-казах леко раздразнена, защото все още малко го мразех.

-Хейли.-каза тъжно.-Дядо ти почина.

---------------------------

Некстът е другата седмица! Какво мислите за главата? :)