Хвана се на въдицата. Успях да го впечатля и получих това,което исках. Никой не знае защо го правя,никой не разбра за намеренията ми. Бях там и всичко се промени. Той впи очи в моите. Целувката беше неочаквана,но не и нежелана. Хареса ми,но много п...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Амая Кръстева
Не трябваше да му се обаждам. Беше грешка. Той не е подходящ. Предпочитам да не влагам чувства и емоции,всичко да става по-незабележимо и удобно за мен. Такъв тип комуникация да бъде приключена,още преди да е започнала,а не да го подтиквам по някакъв начин и да ме търси. Толкова глупава постъпка. Не помислих за всичко това и сега не знам как ще се измъкна от ситуация.
Добре,че му затворих,иначе щях да издам много повече отколкото трябва. Името ми беше достатъчно.
Тежко въздъхвам и поглеждам към единствената ми приятелка,която не ме остави и до ден днешен ми помага.
-Не го мисли. Просто му благодари. - поклащам глава. Тя не вярва,че мога да изпитам привличане към такъв тип мъже. Страцимир е изключително пленителен мъж. Има поглед на човек,който като погледне една жена ,може да те накара да забравиш за какво се бориш и защо правя всичко това. Роклята,диамантите,огърлицата,маската,като цяло необичайния ми вид. Така се прикривам. Не искам другите да ме укоряват за постъпките ми. Грешно е,но така я поддържам жива.
-Не е така. Прекалих. -свеждам глава,сякаш така ще спра думите,които казах на Страцимир. - Никога не издавам името си.
-Със сигурност има още няколко жени с името Амая. - опитва се да ме успокои,но вече прекрачих собствената си граница.- Помисли за изложбата. Тази е най-успешната. Направо ги закопа. - не мога да отрека истината. Почти всички картини бяха закупени. Парите ще са ми от голяма полза за месеца и се радвам,че човека,на който ги показвам преди изложбата ги оцени подобаващо. Картината,където съм аз , я оцени на хиляда лева. Излезе най-скъпата сред всички. Страцимир я купи ,без да се замисли. Може би,затова почувствах нуждата да му благодаря. -Не е заради картината,ти го харесваш. -не искам да призная очевидното.
-Не!-Сияна Янева,дизайнерката на тази прекрасна рокля,с която бях на изложбата,както и другите рокли на предишните две събития,невярващо ме погледна. И има за какво да не ми вярва. Аз не мога да лъжа. Истината е изписана и тя това го вижда.
