Диамантено съвършенство🔞

Втора глава

Страцимир

Винаги сдържам емоциите си. Това е част от моя изграден характер през годините. Родителите ми са разделени откакто бях на седем години. За толкова малка възраст,аз разбирах много повече отколкото ми се искаше. Знаех,че това ще ми донесе празнота. Ще се опитвам да я запълня с училище и приятели,но нищо от това не може да се сравни с едно здраво семейство. Като всяко едно дете,аз завиждах на връстниците си. По време на празници и рожденни дни,трябваше да избирам при кого да отида. Много бързо намразих тези дни от годината. Тогава не си позволих да се разстройвам,нито да плача,просто правих това,което трябваше. Редувах ги. През годините, израснах с майка си. Баща ми живееше на другия край на града,сякаш това ще го накара да бъде колкото се може по -далеч от нас. Виждах го твърде рядко за да го опозная като човек. Сега всичко между нас е един бизнес. Не мога да се отпусна в негово присъствие. Не усещам,че трябва да му споделя каквото и да било свързано с живота ми. Виждал е Ася,но все още не знае,че сме разделени. От нашата раздяла са изминали пет месеца. Период,в който би трябвало да се интересува,все пак ми е баща. Безразличието му е повод да откъсна и последната нишка между нас.

-Оу! - Симо влиза в офиса като бумеранг. Облягам се на стола и изръмжавам. Дразни ме като прави така. Няколко надписа съм залепил на вратата. Да не ме обезпокоят в определени часове. В работата е много важна концентрацията. Особено като дойде времето да се отчитам на баща ми. Моята цел е да изплатя парите,които вложи във фирмата и да я прехвърля на мое име. Чувствам се вързан към него,а съм на двадесет и девет години,време е да се отърва от това бреме. -Купил си я?-поглеждам към единственото нещо,заради което си струват парите.

-Преди половин час ми я докараха.

-Разбра ли кой е? -поклащам глава,не откъсвайки очи от това съвършенство.

-Обадих се в галерията и нищо. Крият името и не мога да разбера защо. -Симо въздъхна и седна срещу мен.

-Ще се чуя с майка ми,но едва ли ще знае кой е. Все пак отиди на място. По телефона човек може да избегне всякакъв въпрос.

-Ще отида. Сега ми кажи как вървят нещата с последния клиент. -Симо постави няколко папки на бюрото ми и започна да показва двата дизайна създадени от екипа на Баян ,както и материалите,които ще използват.