Каза шефката, а Итън дори не се обърна. Беше седнал на диванчето пред шефката

-Сядай

-Не благодаря

Искам разбира се. Ама как да седна до Итън?

-Не ям хора.

Каза Итън тихо, отново дори не ме погледа. Не очаквах да си отвори устата

-Съмнявам се.

Отговорих, а шефката се засмя.

-Виж Итън, гледам,че не сте в Добри отношения с Катрин. Можеш да дойдеш когато поискаш, за да поговорим. Започни, когато ти е удобно. Свободен си

-Благодаря

Стана и излезе. Парфюмът му е толкова силен, заедно смесен със дим от цигари, че направо ти замайва главата

-Сега можеш да седнеш

Седнах.

-Ти за какво искаш да говорим?

-Да кажа, че съм съгласна със сделката ви. Нямам нищо против, правете каквото искате

-Така ли?

-Така.

-Очудващо.

-Просто исках да ви го кажа, и да изляза с ваше позволение, моля

-Катрин, познавам те още от преди да дойдеш тук. Ако кроиш нещо, повярвай ми, тази година ще ти е последна. Мразиш Итън както и мен, не го отричай. Знам, че не правиш това по твоя воля. Сериозна съм, ако..

-Заплашвате ли ме?

Засмя се.

-Не. Просто казвам

-Не ви мразя. Просто сте ми безразлични, така както с вас така и без вас.

-Не на мене тия

*от гледна точка на Итън

Тръгнах да си ходя, но чух Катрин и спрях. Значи е съгласна? Интересно.

-Катрин, познавам те още от преди да дойдеш тук. Ако кроиш нещо, повярвай ми, тази година ще ти е последна. Мразиш Итън както и мен, не го отричай. Знам, че не правиш това по твоя воля. Сериозна съм, ако..

Заплашва ли я? Моля? Дърта кучка
Какво значи "ще ти е последна година"?
Никой няма право да я заплашва освен мен. Луда ли е? Май на нея ще ѝ е последна година

*от гледна точка на Катрин

Излязох и тръгнах по стълбите, тъй като асансьора беше зает.

ВСЕ ОЩЕ ТРЪПКА - подвластенWhere stories live. Discover now