ВСЕ ОЩЕ ТРЪПКА - подвластен

7глава

-Вие продадохте земята

-Къде са ти обноските

-На кого я продадохте?

-Стоиш пред шефката си

-Не ми пука. Няма да позволя да си играете с мен по този скапан начин. Искам да знам, защо и на кого..

-Не съм длъжна да ти отговарям на нито един от неадекватните ти въпроси

-Вие се държите неадекватно?! Що за наглост е това? Целия ми труд отива по дяволите

-И какво, нали ти платих.

-За колко пари се продадохте? Не ви ли стига това, което имате?

-Стигни на левела ми и тогава коментирай

-Не коментирам. Разсъждавам на глас.

Спокойно, Катрин. Искаш да останеш на работа, нали? Спокойно.

-Аз продадох земята, точно така. Просто така съм поискала.

-На кого?!

-NYS

-Какво трябва да е това, по дяволите?

-Казах ти повече от колкото заслужаваш. Гробището, което беше построено по твоя идея, ще бъде разрушено до месец. Ти продължи да работиш над хотела.

Просто излязох.

-Какво стана?

-Заведи ме до NYS

-Сигурна ли сте?.

-Не разбира се, дори не знам какво означава.

Качихме се в колата ѝ.

-Това е компания също, като нашата, но е малко над нас. Госпожицата има доста голяма връзка със тази компания, но не знам защо ни продаде така.

-Тръгвай, ще разбереме.

-Шефът днес замина за Париж, ще се върне утре по спешен случай.

-Значи утре ще ходим.

~~~~~

Мамка му. Бясна съм. Искам просто да стане утре и да изясня нещата с този психопат.

~~~~*на другия ден.

Станах и реших да се понаконтя малко.

Облякох се така, както никога повече няма да се облека, просто исках да бъда добра не само на думи.
Пуснах косата си, нагримирах се и се напръсках с любимия си парфюм.

Часа беше около 10 сутринта.

-Тръгваме ли?

-Да.

~~~~по пътя

-Дано се справя.

-Шефът е лед. Тоест, той не е точно шефа, той е сина на шефа. Но тъй, като бащата е на по-висше ниво, не участва в тези неща. Оставил е това за сина си, защото го смята за по-леко.

-Не ме засяга кой е. Важното е да разбера какво се крие тук. Усещам, че е нещо мръсно.

~~~~~~

-Стигнахме.

Беше малко по-малко от нашето. До самата сграда имаше още 3 , които също бяха с това шантаво име.

Влязох и попитах за шефа. Казаха ми, че е на 19 етаж. Супер, поне е по-ниско.

Качих се по стълбите, не ме питайте как. Умрях качвайки се. Просто не мога.

Стигнах до прословутата стая и почуках. Отвори ми един човек на възраст и каза нещо на  странен език.

-Заповядайте.

Пусна ме вътре, след което затвори вратата и излезе.

Стаята беше мрачна, а човека в нея още по.
Беше с черен костюм и беше мега висок. Ужасно висок. Беше с гръб към мен, гледаше на вън, понеже цялата му задна стена беше в стъкло. Всички стаи на шефове ли са така?

Не ме засяга, давам по същество

-Кой си ти и с каква наглост купуваш нещо, което е направено с толкова труд?

Казах студено

-Ще се правиш, че не ме слушаш ли? Ехо? Боже, никой не ми каза, че шефа е глух.

-Ти със каква наглост отново нахлуваш в живота ми, малка госпожице?

Шегуваш се.
Не, не, не, не.
Стана ми студено и цялата затреперах. Гласа му. Студения му, тежък тон.

Отново се срещам с дявола.

-Итън?