Bleeding souls 2

27. Глава

Leon' s pov

Разтрих слепоочията си и потропах нервно по волана с пръсти. Умирах за сън, но щях да изтърпя една вечер. Погледнах към часовника на китката си и се прозях. Минаваше три. Бях пристигнал едва преди двайсетина минути и в момента сканирах обстановката.

Двама охранители, които патрулираха на смени отпред, по четири псета на камион и група от петнадесет човека, пиещи кафе на беседката пред склада.

Обърнах се към задната седалка и придърпах дървеното правоъгълно куфарче, в което държах обурудването си. Естествено, че нямаше да дойда с празни ръце.
Сложих го в скута си и го отворих.
Взех черният пистолет със златисти орнаменти и го разгледах от близо. Един от любимите ми. Усмихнах се и отворих пълнителя. Заех се да презареждам патроните един по един, като в същото време и следях онези некадърници пред мен.

Напъхах пищова под колана и се заех със снайпера и другите неща.
Щом приключих, слязох от колата екипиран и започнах да търся начин как да премина през охраната, камерите и бариерата отвън.

Огледах се, мястото беше неравно и отдясно се издигаше едно възвишие като хълм. Облизах устни и приклекнах в сумрака. Изтичах до него и се слях със сенките на дърветата. Изкатерих се нагоре и пропълзях по тревата. Наместих се удобно зад един огромен камък и настроих оптиката на снайпера.

Проследих от местоположението си двамата идиоти един, от които си бъркаше в носа. А другият гледаше футболен мач на телефона си, скръстил крака. Изгубих време да се кача дотук. Можех да ги очистя и долу, едва ли щяха да ме забележат. Прицелих се в тоя, който търсеше носно злато и погалих спусъка.

Преди да успея да му пръсна мозъка, чух стъпки зад себе си и се обърнах назад. Сякаш някой се спотайваше в мрака и ме дебнеше. Изкарах пистолета от пазвата си и завъртях заглушителя в края.

Среден на ръст силует се подаде от храсталаците и насочих оръжието към него. Щях да го пречукам без да ми мигне окото, но той повдигна ръце, че се предава и пристъпи към мен предпазливо. Лунната светлина освети лицето му и спуснах ръката си в гъстата растителност.

- Мамка ти, Дерек ! Белята ли си търсиш ?!-изругах и разтрих слепоочията си.- Ей толкова оставаше да те пратя в оня свят.

- Съжалявам, шефе. Не исках да се промъквам.-промълви

- Какво става, защо си тук ?-попитах