Bleeding souls 2

26. Глава

Оставих Блеър у тях и продължих напред към детската градина. По пътя до там слушах музика и се двуумях между това да взема Лия с нас или да я оставя отново при Ан.
Не искам да я мъкна след мен като пазарна чанта и да лепне някой вирус.

Наближавайки площада отпред, където чакаха няколко деца с възпитателката намалих скоростта и отдих в дясно. Загасих двигателя и слязох от колата. Лия се затича към мен, а Клео я последва на подскоци.

- Мамо !- извика тя и обви длани около краката ми.

- Госпожо.-възрастната жена се приближи към нас и вдигнах поглед към очите и.- Бихте ли ми отделили минута ?-попита и по погледа на двете момичета разбрах, че нещо не е наред.

- Някакъв проблем ли има ?-избързах да попитам и тя въздъхна

- Моля Ви.-посочи с длан да поговорим насаме.

- Лия, Клео..-обърнах се към тях, преди да тръгна след
жената.- Чакайте ме в колата.-казах и те се насочиха към задната врата.
Изчаках ги да се качат и се обърнах отново лице в лице с
учителката.- Кажете сега, слушам Ви.

- Исках да поговорим за Лия.-въздъхна.- Дистанцирала се е от останалите деца в групата. Не разговаря с никого
и по цял ден гледа през прозореца.-обясни ми
ситуацията.- Сигурна съм, че сте наясно, че човешката психика в ранна възраст трябва да се следи под внимание. Децата са склонни да задържат негативните емоции в себе си и да се изолират от околните.
С времето възможността за комуникация става все по-трудна и по-трудна.

- Ами наскоро се преместихме тук и сигурно се дължи на това. Знаете как е, нов дом, нови хора..-обясних

- Разбирам, но Ви съветвам въпреки това да проведете разговор с детето. Препоръчително е да присъстват и двамата родители. Допълнително може да се консултирате и със специалист.

- Така и ще направя.-кимнах.- Благодаря Ви, лека вечер.-пожелах

- Довиждане, надявам се всичко да бъде наред.

- Ще бъде.-смотолевих и се запътих към шофьорската врата на колата си.

Седнах зад волана и се обърнах към двете момичета. Лия се беше облегнала назад и се взираше през прозореца с празен поглед. В малките и очички се четеше уплах и паника. Отлично знаех какво се върти в главата и какво изпитва. Бях на нейната възраст, когато получава първите си паник атаки след поредните скандали на нашите, след това развода и тормоза в училище. Да, бях жертва на насилие като малка и поради тази причина имах период, в който си мислех, че вината е в мен. Обвинявах се за развода на нашите и за омразата на хората към мен. После дойде ред и на повторната съпруга на баща ми и завистливата и дъщеря.