Bleeding souls 2

25. Глава

Susanne' s pov

- Аз мисля да остана при тях за известно време..-сподели Блеър, докато обсъждахме състоянието и в хола, на диваните.

- Кои тях ?-присви очи брат и- Какви са ти те, Блеър ? Брат, сестра ? Аз съм единственият, останал от разпръснатото ни семейство, аз.
Но вместо да търсиш мен, когато имаш нужда от помощ, ти тичаш при бившата ми съпруга и албанския фес.

- Не можеш ли просто да го наричаш по име ?-въздъхнах- Винаги ли трябва да го обиждаш, като му измисляш някакви нарицателни ?

- Ако искаше да уважавам съпруга ти, щеше да намериш някой по-достоен на моето ниво.-отвърна заядливо.

- Нося ви кафе.-уведоми Ева, крачеща към нас с поднос, върху който беше наредила четири порцеланови чаши.

- Благодаря ти, скъпа.-благодари и любезно Леон и вдигна поглед за кратко към нея.

Тя остави кафетата на стъклената масичка и се сви на дивана до него.
Той постави целувка на ръцете и
и с Блеър се спогледахме. Колко е долен. Снощи искаше да си легне с мен в хотела, а днес отново се прави на влюбен в жена си. Но защо ли се очудвам ? Винаги си е бил такъв.

- Между другото, как е Лия ?-попита с пресилена усмивка Ева, сякаш много държеше на дъщеря ми.- Не съм я виждала от последния път.

- Добре е, слава на Бога.-отвърнах и със същата изкуствена усмивка и преместих погледа си на зеленоокия измамник.- Всъщност, тя искаше да дойде, но знаете.-поклатих глава.-Досадната алергия от котки.

- Трябваше да я вземеш, отървахме се от котката още в същата вечер.-сподели Леон и едвам се сдържах да не се засмея заради физиономията, която направи Ева.

Беше почервеняла от яд, но въпреки това продължаваше да се усмихва с широка тъничка усмивка.

- Разбира се, здравето на Лия е много по-важно от някаква си котка, нали скъпи ?-обърна се към него.- Ще отида да си изпия витамините, искате ли нещо ?-изправи се на крака и ни погледна и тримата по отделно.

- Може да се обслужим и сами, все пак не идвам за пръв път тук.-казах и с това още повече я вбесих.- А и си бременна, изобщо не ти е леко да стоиш на крака.-усмихнах се до уши, гледайки към фалшивата издутина под лятната си рокля.

- Така е, изобщо не е лесно да носиш дете в утробата си.-потвърди и се завъртя на петите си.