Bleeding souls 2

22. Глава

Минах през двете врати и се огледах.
Барът беше във фоайето. Беше седнал на един стол, обърнат в гръб и клатеше чашата си с уиски в кръг замислено.

- Здравей.-насилих се да да го поздравя, вместо да премина директно към въпросите.

- Ооо..-обърна се към мен и ме огледа от глава до пети.- Най-сетне.

Изправи се от стола, изпразни чашата си и ми кимна към ансаньора.

- Какво ?-попитах

- Ще говорим в стаята.-рече

- Не, ще говорим тук.-отвърнах

- Не ми се прави на интересна.-хвана ръката ми.

- За пет години не успя ли да си отделиш време за една шибана терапия ?-попитах, издърпвайки ръката си от неговата.

- Никой няма силата да ме излекува.-отвърна

- Не се и съмнявам.-врътнах очи и се загледах в огромната картина на стената. Докато бях отклонила вниманието си от него той се възползва от това, за да ме вдигне и да ме преметне на рамо. Ахнах от изненада и се обърнах да погледна към момичето на рецепцията, което ни зяпаше с окорени очи.- Пусни ме, пусни ме.-прошепнах

- За тия пет години не се ли научи да мълчиш, когато трябва ?- изкопира ме с фразата ми от преди малко. Закрачи към ансансьора и когато вратите се затвориха ме пусна да стъпя на земята.

- Ужасен си.-казах през зъби, отправяйки разрошената си коса.

- Ужасно прекрасен.-поправи ме и натисна копчето за седмия етаж.

- Защо толкова настояваш да говорим в стаята ? Не разбирам каква разлика има ако бяхме останали в бара ?-скръстих ръце пред гърдите си

- Разликата ли..-повдигна вежди и на лицето му се настани игрива усмивка.- Че горе няма да говорим.
Имаме малко работа за свършване.-обясни и по начина, по който го каза изтръпнах.- Ще подписваме документи, Сюзън. Няма да тя изям, успокой се.-потупа ме по рамото, уточнявайки какво всъщност ще правим.- Но ако бъдеш послуша, може и да те възнаградя.-намигна

- Нищо няма да подписвам.-заинатих се

- Ще видим.-прошепна- Ще видим..

Вратите се отвориха и той ми кимна да мина пред него. Озовахме се в коридора и вървяхме към стаята, която беше резервирал.

- Тук сме.-каза зад мен и се върнах при него. Изчаках го да отключи, че да влезем. Хвърлих якето си, защото климатика беше увеличен на макс и беше доста задушно. Той хвърли сакото си и клекна пред мини хладилника.