ВСЕ ОЩЕ ТРЪПКА - подвластен

II глава

-Благодаря.

~~~~~~

Слизайки по ескалатора се чудех.
-Дали това е за мен? Не беше ли по-добре да остана и да си правя late art в магазина на бившия на най-добрата ми приятелка?900 долара всеки месец не е малко.

Аз дори не знам колко ще ми платят тук.

Звъннах на майка и ѝ разказах всичко.

Правя всичко заради баща ми. За да наследя неговата работа и да бъда гордост.

~~~~~
Пристигнах в новия си дом. Все още не мога да приема факта, че ще живея месеци наред, може би дори година сама в такова голямо помещение. Та аз ще полудея.?!

Изрових си пижамите от куфара и шампоаните там. Изкъпах се за бързо, облякох късите си пижами и легнах върху студените завивки на леглото.
Сигурно да съм на 3-4 етаж? Не знам. Беше високо, но не много. Имаше леко движение, беше вече към 3 обяд. Слънцето беше силно, но и подухваше лек студен вятър. Любимо...!

Стаята ми беше в интериор Черно и бяло. Имах огромна спалния, телевизор, тоалетка и гардероб, който беше абсурдно да напълня с моите 20 аутфита на кръст.
Срещу спалнията ми, която беше по средата на стаята лявата страна имаше плъзгащи стъклени врати и бели плътни завеси.
Поне няма да се притеснявам, че някой ще ме гледа как се преобличам.

Терасата беше нещо като дърво, Черно.
Прекалено красиво, за да си помоля че е мое, или пък въобще , че е истина.
Има едно бяло фотиолче, черна малка масичка, а дървото беше поставено до горе долу корема ми, за което се радвах,защото имах притестния, че ще мога да падна.

Влязох в стаята си обратно и това, което не бях забелязала е, че имаше едно голямо розово пастелено триъгълниче, в което имаше 3 рафта. Беше почти до вратата на терасата.
Кътче за книги? Невероятно.

Легнах и се отпуснах. Стаята и завивките бяха студени. Дръпнах белите плътни завеси и помечтах

~~~~~~

Събудих се от звъненето на звънеца на вратата.

Станах тичешком и отворих вратата.

Пред мен стоеше една висока, слабичко руса девойка, със синьо-зелени очи. Красива беше, особено дългите ѝ гъсти мигли.

-Коя сте вие?

-Вашата асистентка.

Подаде ръка, а аз я поканих вътре.