Нека сега ви разкажа за онази история, която споменах още в началото. Там става дума за едно младо момче и за една баба. Момчето било изгубено и не знаело на къде да тръгне, но видял тази баба и решил да я пита за посоката.
- Извинете ме госпожо, обаче се изгубих, може ли да ми помогнете? – попитало момчето бабата.
- Кажи ми чедо, ти на къде искаш да отидеш?
- Искам да стигна до града, там ме чака едно момиче, на име Мария, много я обичам, ама много, обаче се изгубих, а тя ме чака.
- Аха младата любов... Там граници няма, спирачки няма. Тръгни само напреде там ще излезеш на един черен път, по него и само нагоре, там горе ще стигнеш до един кръстопът, от него завий наляво, натам е града.
- Много ви благодаря! Сбогом!
- Чао чедо! Недей казва сбогом, може пак да се видим.
Тръгнало момчето по черният път и стигнал кръстопътя, тръгнал наляво и вървял, ли не вървял с часове, ала само град не видял, докато накрая пак не стига при къщата на бабата.
- Бабо ти къде ме закара? Вървях, ли не вървях с часове, аз град не видях.
- Леле чедо аз съм се объркала, прости ми, и аз съм вече на години, и аз забравям понякога. Тръгни на дясно сега там вече е града.
Тръгнало пак момчето по черният път и стигнал кръстопътя, тръгнал на дясно и вървял, ли не вървял с часове, ала само град не видял, докато накрая пак не стига при къщата на бабата.
- Бабо ти защо ме лъжеш така? Пак не стигнах до града... Вече се стъмва, ще си тръгне. Тя ме чака, трябва да стигна скоро.
- Добре чедо тръгни сега на право, натам вече е града, обаче ето вземи си сложи този шал на врата, да не ти е студено, докато те чаках го изплетох.
Бабата му сложи шала на врата и момчето потеглило. Стигнал той пак то кръстопътя, тръгнал на право, и пак вървял ли, не вървял, ала този път видял табелата на града. И от що беше уморен, с всичка сила той се затичал към града. По пътя му пък пчелар, тъкмо опушвал пчелите, за да извади меда. А пчелите от що ядосани на пчеларя се разбунтували, а една пък тръгнала към момчето и се опитала да го ужили по врата, ала шала го спасил. Той не усетил нищо, освен едно жужене, което не му направило никакво впечатление.
