🤫"Was he really nothing more than that" ~Seungin~💗💌

Глава 1: Какво ли ще значи това?

Беше дъждовен ден както всички тъжни недели когато просто си мислиш че живота не върви.
В парка облегнато до мократа кора на долната част от високо и старо дърво подгизнало стоеше едно момче, свито на кълбо. Изглеждаше толкова наранено че дори не плачеше вероятно защото нямаше сили за това. В същия момент по същия път мина кола.
В нея седеше богаташко семейство и техния син. Един от слугите им се обърна към сина.
Г.н Парк: Хюнджин.. сър утре е първия Ви ден в училище малко е по средата на двата спока но..
Хюнджин: Не ме интересува просто не искам да стоя вкъщи това е достатъчно благодаря ти *почти го накара да млъкне той и отново замълча за да си върне спокойствието*
*Облян от лукс се беше облегнал и гледаше всичко около него без интерес докато погледа му не засече този на момчето което се беше обърнало за да види кой е късметлиеца да бъде роден като царска особа. За 0.1 секунда все едно светкавица премина между тях с почти никакъв очен контакт но дали беше просто някакъв си очен контакт? Хмм интересно
и дори преди да се осъзнаят какво се случва колата отмина в далечината.*

*На следващия ден беше началото на втори срок и милото момче стана от подгизналия под като бавно се прибра вкъщи. Той живееше сам, нямаше родители затова сам започна да върши домакинската работа след което да учи но умората така и така не го хвана е тя никога не го бе напускала но говоря за тази в която тялото ти е до такава степен изморено че просто не може да се държи и му се спи затова той реши че няма да си ляга и седна на бюрото си да се занимава с други неща за да не умре от скука докато мине поредната му нощ в която ще размишлява защо идобщо е все още жив*

(16г) Yang Jeongin е сираче от малък преминал през много неща което не знаеше дали иска изобщо да продължи живота си. Първия срок в училище го беше оплескал почти тотално половината с тройки и единственото за което се радваше е че няма кой да му се скара за това. Всичко което искаше беше да се убие и да се свършва но не беше толкова лесно очакваше. Все ве му се получаваше за което реши че ще се самонараняма и отново дори като хванеше запалката ръцете му почваха да треперят и не можеше да го направи сякаш вътрешно го спираше и това цялото го побъркваше до полуда.

(16г) Hwang Hyunjin
Въпреки че беше напрактика перфектен и можеше да има всичко което поискаш все нещо му липсваше и така и така не разбра какво бе то. Син на почти милионери който всеки би предположил ме е разглеждано лапенце но изобщо не искаше да бъде определян като такъв. Мечтаеше да има за какво да се бори и му беше писнало от перфектността и така нататък. До скоро беше на самообучение с лични учители но измоли родителите си да го пуснат на училище и дори трудно успя и така това щеше да бъде първия му път сред хора а как се отърва от спора с родителите му да му наемат слуга направо не искате да знаете и така той беше готов да стъпи в гимназията*

*Деня почна Хюнджин влезе вътре и ахна от чудо никога не бе виждал такова място но му хареса. Минавайки сред останалите те се чудеха как е толкова красив и как всичките му аксесоари бяха по хиляди долари. Спря се да погледне разписка на училището за да види в коя стая и в кой клас ще бъде . Както си гледаше усети някого и това беше странно момиче което се беше вгледало в него, Хюнджин едва не подскочи обаче де опита да го приеме за нормално и влезе в класната стая. Когато направи крачка едни очи му се забиха в погледа, все едно това беше единственото важно нещо наоколо което можеше да погледне. Той веднага разпозна чий поглед беше, пред него стоеше същото момче което миналата нощ той видя подгизнало в дъжда. Без да се замисли седна до него като в първите минути му беше неловко и някак си горещо но после Чонгин му се усмихна и Хюнджин се отпусна опитвайки се да го заговори*
Хюнджин: Ъмм.. Здравей *каза той като имаше чувството че стаята е 120 градуса*
Аз съм нов тук... казвам се Хюнджин аа.. и Приятно ми е
*Чонгин леко се захили и му отговори нежно*
Ай ен: Добре дошъл тогава. Ако искаш после мога да те разведа наоколо?
Хюнджин: Звучи идеално *От нищото часа вече беше почнал и им се наложи да спрат да си говорят но веднага след края Ай ен отдели цялото си внимание да разведе Хюнджин и да го запознае с училищния живот като при това двамата много си допаднаха един на друг*

*В третия час господина им ги уведоми за предстоящата година*
Г-дин Чой: Здравейте скъпи ученици искам да ви уведомя че отсега нататък ще живеете в общежития за работната част от училището заради профилите ви и професиите ви така че ще се радваме да решите с кого ще бъдете в стая до края на годината и съща да знаете че родителите ви са предварително уведомени*
Чонгин: Но аз не знаех за това...
Хюнджин: Как така майка ти и баща ти не ти ли казаха?
Чонгин: Аз съм сирак... нямам родители
Хюнджин: Оу *той се почувства гузно и веднага сведе глава надолу* Аз.. не знаех съжалявам но всичко е надер до теб съм
*Ай ен кимна и му благодари*