Bleeding souls 2

18. Глава

Издух бузи и тръгнах след тях. Докато вървях към вратата
набрах синеокия, но за жалост не ми вдигна. Качих се в колата на Леон и потеглихме към тях, за да вземем и жена му.

Докато пътувахме на няколко пъти ме погледна в огледалото за задно виждане, сякаш проверяваше дали не съм скочила. За разлика от мен, Лия изглеждаше щастлива и не спираше да се усмихва. Спряхме пред киното в центъра и погледнах към него.

- Ева вътре ли е ?-попитах

- Вкъщи си е.-отвърна спокойно и слезе от колата си.

- Как така, няма ли да идва ?-продължих да разпитвам

Отвори ни вратата и грабна Лия под ръка, без да ми дава отговар на въпроса. Слязох и тръгнах към него. Двамата се наредиха на опашката за пуканки и използвах момента, за да  се свържа със съпруга си повторно.

- Проблем ли има ?-попита, когато вдигна.

- Леон е купил билети за кино, а Лия не искаше да остава сама с него и затова дойдох с тях.-реших да бъда честна с него, като му кажа истината.

- Аз съм с кола, да дойда ли при вас ?-попита и се замислих

Не исках да си помисли, че си умирам да остана насаме с бившия си и дъщеря ни. Един вид съм го заебала, за да прекарам време заедно. А и за мен щеше да е по-добре ако дойде.

- Ела, ще ти изпратя адреса.-въздъхнах в слушалката

- Добре, ще се видим после.

Затворих му и тръгнах към Лия, която ми махаше да ида при тях, защото отиваха към залата. Дори не видях, кой филм ще гледаме. Беше ми все тая.

Настанихме се в средата и се облегнах назад. Филмът тъкмо започваше и малкото ангелче  фокусира очите си на големия екран. Усетих да се взира в мен, но не се обърнах към него. Чудя се какво ли иска. Уж всичко е било заради дъщеря ни, а снощи праща човек да ни следи и снима. Днес пък едва не ме изяде в библиотеката. С крайчето на окото си видях как ръката му се протяга към мен. Отмести косата ми, за да си осигури по-добра гледка и се подпря на облегалката на Лия.

- Боже, дай ми търпение.-прошепнах през зъби и извих врат към тавана.

*  *  *

Измина половин час, но Тео така и не се появи. Започнах да се тревожа да не би да е станало някакъв инцидент по пътя. Писах му, но не ми отговори на съобщенията. След щастливия край на прожекцията, взех дъщеря си под ръка и се насочихме към изхода.