Вървя, загърната във пелерина бяла
и душата всякаш не е цяла.
Когато вдигне се тъмата на нощта мъглива,
аз зная как сърцето ми се свива...
Защото те със пръст ме сочат
и твърдят, че кръвта, потта и солта в сълзите, дето още ми горчат,
всъщност лъжлива са приумка.
Не сте ушили вий сама таз бяла пелерина!
Защо ни лъжете?
Ний знаем, че сте недостойна
и само със измама ще достигнете целта си благородна!
Усмихвам се и тихо тръгвам аз, защото зная,
колко хора сама от Рая избавила съм и още ще избавя.
Вървя, загърната във пелерина бяла
и душата сякаш не е цяла.
Ала, виждам във гората две дървета мощни и високи,
а във сянката на техните корони
една фиданка към лъчите на небето смело се протяга.
Високите дървета пък я гледат лошо
и сякаш казват злостно, строго:
Ний знаем, че си недостойна ти за светлината.
И тази гледка изпълва ми сърцето,
защото зная вече истината за небето.
И вървя напред, загърната в перелина бяла,
а душата ми е вече цяла, цяла, цяла.
~ посвещава се на всички стари дървета, които се опитваха да пречупят духа и смачкат амбицията ми, защото се страхуват от младите фиданки
YOU ARE READING
Late Night Poetry | Късна нощна поезия
PoetryЛирика, които дращя, защото ми е по-лесно да излея емоциите си в стих, макар и не перфектен. ~ ¤ ~ "Това, което пишеш винаги е толкова кретивно и ново, различно. Обичам начина ти на писане и уважавам всяка строфа, всеки стих. Тоновете са сини, сиви...
