Bleeding souls 2

24. Глава

След като приключих с контенето, погледнах към розите и ми присветне да ги сложа във ваза. Допрях букета срещу гърдите си и приятен свеж аромат се понесе към ноздрите ми. Отворих вратата на стаята си и пристъпих към стълбището. Спрях на второто стъпало, дочувайки заговорничето на Йоланда и Дебора.

- Сигурна ли си ?-попита я дъртата вещица.

- Вече ти казах, майко. Бракът им е фалшив и просто се преструват пред татко.-рече дъщеря и.

Знаех си, че не можеше да и се вярва. Всъщност, колкото и мъничка да бе, имах някаква надежда, че се е съзряла след раждането. Но едва ли някога ще станем свидетели на подобна промяна, предвид факта, че копие на Йоланда. Ябълката не пада по-далеч от дървото. Какво ли са намислили..

- Прави както ти казах, не се издавай. Предразположи, излезте някъде, напий я и ще видиш как ще ти изпее всичко като гугудка. Ти трябва да се сближиш с мъжа и. Видя ли му часовника ? Кой знае с още колко такива разполага.-посъветва я майка и

- В кърпа ми е вързан, майко. Сутринта успяхме да си поговорим в колата. Много скоро той ще бъде мой.-похвали се тя

Ако продължавах да подслушвам щях да се издам, заради напиращият в мен смях. Малоумният им план да срутят фалшивият ми брак едва ли щеше да има някакъв пробив. Дебора никога не е преследвала собствените си цели и мечти, а е гледала да разваля всичко, което аз съм постигала. Как успя да си намери един мъж досега ? Защо все след моите тича ?

- Баща ти ще се прибере късно, знаеш какво да правиш. Покани зет ни и малката пикла да те придружат довечера. Аз ще се погрижа за Клео и проклетото изчадие на Доусън.

Наричайки детето ми "изчадие" ми идеше да прескоча останалите стъпала и да и разбия мутрата в един от кухненските шкафове. Може би не сега, не днес, но някой ден ще ги накарам да си платят. Крайно време е да напуснат този дом и да оставят баща ми намира.

Омълчаха се и продължих бавно надолу. Допрях телефона си до ухото и се направих, че разговарям с някого. Хвърлих им бегъл поглед и продължих към антрето.

- Хей, Сю !-патката тръгна към мен, използвайки галеното ми име, сякаш сме истински сестри.

- Какво има, Деб ?-попитах с широка усмивка, отвръщайка и със същата енергия.

- Днес ще представя за пръв път парфюмите си пред хората. Бих се радвала, ако ме подкрепиш в този специален за мен ден.-събра длани пред гърдите си, като че ли се моли като свещеник пред икона и ме погледна с повдигнати вежди, чакайки отговора ми.