Слънцето светеше ясно в небето в тихия Съботен следобед. Скарлет вече започна да свиква с произволното нахлуване на Джъсин в дома й през деня- и дори започваше да й харесва.
Двамата седяха тихо в дневната й на дивана. Джъстин й бе предложил да я заведе някъде, но Скарлет учтиво отказа предложението му, защото навън било твърде горещо и било по-добре да останат вкъщи, където е приятно, а и хладно.
- Мислила ли си за следващото си желание?- Джъстин попита, нарушаващ тишината. Скарлет се намръщи.
- Не ме притискай.
Джъстин само се подсмихна в отговор и кимна. Скарлет се замисли за момент и се загледа в Джъстин. Той бръкна в задният си джоб и извади кутия с цигари, тя го гледаше как извади цигарата си и я запали, слагайки я между меките си устни и издишайки дима й.
Скарлет не знаеше, какво е да е толкова небрежна като него. Не знаеше какво е да бъде безгрижна и непокорна. Всички мислеха Бианка за забавната- и бяха прави. Но щом всички други им харесваше, тогава Скарлет разбра, че на нея може също да й хареса.
- Искам да съм безрасъдна. Като теб.- изтърси тя, виждайки как Джъстин се смее истерично.- На какво се смееш?- намуси се Скарлет.
- На теб.- той се усмихна.- Искаш да си безрасъдна като мен?
- Да.- Скарлет кимна силно.- Искам да пуша и да пия, искам да правя всички подобни неща. Бианка винаги ми е казвала, колко забавно е това. Просто искам да имам личност. Искам на всички да им харесва да са около мен. Мразя, че съм толкова скучна.
Джъстин се намръщи. Но не беше осъдително намръщване. Беше от онези намръщвания, в които той се чувстваше гадно как се въприема тя. За Джъстин Скарлет беше като фитил- тя беше толкова невинна, но имаше и искра в нея, такава която караше едно студено сърце да се разтопи и превърне в локва.
- Както казах, желанието ти е заповед за мен, пеперудке.- каза Джъстин, ставайки от дивана, загаси цигарата си.
Скарлет гледаше как Джъстин става и напуска къщата. Той може би беше загадка, но на нея й харесваше такъв. Скарлет изведнъж усети чувство на вълнение бягащо в тялото й, но усети също и неясно чувство в стомаха й. Тази вечер щеше да бъде дива, и после щеше да е готова за него.
Беше изминало доста време от последният път, в който Бианка и Скарлет прекарваха времето си заедно, затова Бианка й се обади, казвайки, че трябва да отидат на дискотека, тя не знаеше защо, но се почувства малко притеснена.
- Сигурна ли си, че искаш да го направиш?- попита Бианка, точно преди да влезнат в претъпкания клуб в центъра.- Обикновено не си падаш много по клубове и партита. Скарлет я стрелна с лъчезарна усмивка, преди да кимне.
- Разбира се! Знам, но разбрах, че ако ти можеш да го правиш и аз ще мога!
Все още обезпокоена от странното поведения на Скарлет, Бианка я последва в клуба. Силната музика изпълни ушите на Скарлет, докато си проправяше път през тълпата. Светлините идваха от различни посоки и главата на Скарлет започваше да пулсира от силата на музиката.
Бианка успя да изпие три шота с алкохол, което си беше малко за нея, но Скарлет в огромното си вълнение, успя да изпие седем шота, оставяйки я пълна с енергичност. Бианка започваше да чувства пулсиращата си глава от безпокойство, затова хвана ръката на Скарлет и я изкара от клуба.
- Съсипваш забавлението.- изхленчи Скарлет, захапвайки долната си устна.
- Скарлет, не мисля, че това ти харесва. Ти не си този тип с напиването по партитата. Хайде да се прибираме.- каза Бианка, дърпайки ръката й. Но Скарлет само издърпа ръката си, почти залитайки назад в нетрезвото си състояние.
- Майната ти!- изтрещя Скарлет.- Поне не се напивам, до такава степен, свършвайки, с някой който просто е погледнал към мен.
Бианка пристъпи назад в отговор на подигравателната забележката от най-добрата си приятелка. Скарлет премести кичурите от косата паднали по лицето й, докато Бианка обикаляше по тротоара с кръстосани ръце пред гърдите си нервно. Луната осветяваше и двете, докато те още чуваха звука на музиката, гърмяща от клуба.
- Тя добре ли е?- Бианка чу глас да казва. Обръщайки се, очите й срещнаха тези на Джъстин- тя моментално му изпрати мръсен поглед.
- Изглежда ли ти добре?- подсмихна се Бианка, сочейки Скарлет.- Просто си я заведи в къщи.
Джъстин завъртя очи и се прибрижи към Скарлет, хващайки ръката й нежно.
- Ще я прибера. Искаш ли да откарам и теб вкъщи?- Бинка му се подигра с отвръщение.
- Да ме закараш до нас? В мечтите ти.- Джъстин я погледна мръсно.
- Както и да е.- водейки Скарлет към колата си и завъртя очи.- Шибана кучка.- подмихна се Джъстин. Тя щеше да отиде в Ада, и той сам щеше да се увери в това.
Докато вървяха към колата му, група от мъже подсвирна на Скарлет. Дрехите й бяха провокативни, така че те бяха доволни, от това как тя изглеждаше. Скарлет беше пияна и само се засмя в отговор, докато Джъстин завъртя очите си гневно.
- Защо толкова красива дама като теб се прибрира толкова рано?- каза един от тях, докато се приближаваше към нея. Ръката му тръгна към кръста на Скарлет, докато друга силна ръка се обви около нея и я притиска към тялото си.
- Не докосвай момичето ми, освен ако не искаш да те пребия до безсъзнание.- каза Джъстин избутвайки го грубо. Не достатъчно, за да падне, но напълно достатъчно да го разтрепери от страх. Мъжът пристъпи две крачки назад, преди да побегне към групата му от приятели и Джъстин се подмихна с отвращение, но точно след това той се усмихна от сраха, който беше предизвикал в него.
След като закопча Скарлет на седалката до него, той се наведе за да я намести и чу детски смях излизащ от нея. Джъстин можеше да усети алкохолът в гласът й, но без да иска и той се засмя на това, колко пияна беше тя- явно водката й се отразяваше.
- Джъстин! Ти ме спаси!- каза развеселено Скарлет, пляскайки с ръце усмихната към него, той седна на седалката си и запали двигателя.
Той караше бързо, надявайки се да прибере Скарлет вкъщи, преди да е станало още по-зле. Скарлет се мърдаше в кожените му седалки, а той не можеше да се съсредоточи върху пътя, заради облеклото й. Късата червена рокля се беше качила прекалено високо на бедрата й- и наистина, той мислеше, че я е секси, но за невинно момиче като нея, го караше да чувства даже малко неудобно.
- Сигурна ли си, че тази рокля не е прекалено къса?- каза Джъстин, вдигайки веждите си към нея.
- Харесва ли ти?- ухили се Скарлет.- Дръж си очите на пътя, голямо момче.
Джъстин пристегна още повече дланите около волана и стиска челюста си. Тъкмо си мислеше, че е приключило, когато той усети ръката на Скарлет, плъзгаща се нагоре и надолу по бедрото му нежно, добавяйки още напрежение от време на време. Той подтисна стоновете и тялото му започна да става напрегнато.
- Спри.- каза Джъстин твърдо, бутайки ръката й.
Те пристигнаха пред дома й точно на време. Той паркира на тротоара, знаейки, че тя бе нестабилна и твърде пияна, за да ходи както трябва. Джъстин сложи ръцете си под голите й крака и я вдигна, внасяйки я в къщата й.
- О, лошото момче има обноски.- засмя се Скарлет.- Ще ме изпратиш ли в Ада сега?
Тя се сгуши във врата му, оставяйки мокри целувки по цялата му кожа-това само праше още по-трудно изкачването на Джъстин по стълбите, но накрая той успя. Слагайки Скарлет в леглото й, Джъстин я гледаше как се въртеше из завивките си и се смееше високо, тя шепнеше неща сама на себе си. Той седна на ръба на леглото, чудейки се какво трябва да направи след това.
- Може ли една от твоите цигари?- попита Скарлет.- Искам да духам пушека в мръсната ти уста.- Джъстин само се изчерви заключи челюстта си, отмествайки погледа си от нея.
- Не.
Скарлет скръсти ръце и се намуси, докато Джъстин нервно разтриваше врата си. Той се фокусираше, върху това, че тя все още беше с дрехи, които бяха твърде къси и тясни за нея, той прочисти гърлото си.
- Мога да ти донеса нещо по-удобно?- предложи Джъстин.
- Ще ми помогнеш ли да се преоблека?- подмихна се Скарлет, прилазвайки към него. Тя измърка в ухото му и се облегна на стегнатото му тяло, Джъстин само изпъшка ядосано и я отблъсна- това излизаше от контрол и го нервираше още повече.
- Ще спреш ли, по дяволите?- извика Джъстин, стана от леглото и вдигна ръцете си във въздуха.
- Не! Майната ти и не ми викай.- извика Скарлет и започна да плаче.- Само защото изглеждаш добре и се държиш като умен задник, с остроумните си малки забележки, не означава, че всяко момиче те харесва! Мразя те! Мразя те, мамка му!
Тя подсмърчаше силно в дланите на ръцете си- Джъстин си помисли, че е близко и той да заплаче. Сърцето му спря, чувайки думите й. Той знаеше, че много хора наистина не го харесваха, но фактът, че единственото момиче, което искаше да впечатли, се чувстваше по същият начи като всички други, накара сърцето му да се разбие на парченца. И знаейки, че тя му казва истината го нарани още повече. Това бяха предимствата да бъдеш в нетрезво състояние- казваш точно това, което си мислиш и то боли.
- Ти съсипа всичко!- добави Скарлет.- Прецака го! Никога не съм имала нищо преди ти да дойдеш и сега ме боли отново. Мразя те, мамка му!
Джъстин преглътна, докато се приближаваше към нея, сядайки на ръба на леглото й. Той я гледаше как плаче, захапал устната си, за да не даде шанс на емоциите му да се излъзнат. Той премести ръката си по-близко до нея и Скарлет ядосано я удари.
- Не ме докосвай!- каза презрително, избърсвайки сълзите си. Джъстин въздъхна.
- Мисля, че трябва да поспиш малко.
- Не и с теб в стаята ми. Не съм една от онези курви, които искат да спят с теб.- скръсти ръце пред гърдите си Скарлет.
- Никога не съм казвал, че си.- намръщи се Джъстин, поглеждайки надолу към пода.
Той стана тихо и отиде до гардероба й, изваждайки пижамата от там. Грижливо ги разгъна и ги остави на леглото до нея. Чувствайки болящото го сърце, той се отправи към вратата, за да напусне стаята- и го болеше, че тя не го искаше там.
- Наспи се.- Каза й тихо.- Ако ти трябва нещо, ми кажи.
Затваряйки вратата зад себе си, Джъстин се отправи тъжно към дневната и легна на дивана. Той погледна през прозореца и лунната светлина падна върху лицето му- затваряйки очите си, той се почувства погълнат от тъмнината. Нощта му напомняше защо никой никога не го бе обикнал. Защото той бе едно чудовище.
На следващата утрин Джъстин се събуди от странните звуци идващи отгоре. Той чу блъскане на врата и внезапно скочи от дивана, изкачвайки стълбите се запъти право към спалнята на Скарлет. Когато влезна, вътре нямаше никой и това го направи още по-обезпокоен.
Очите му попаднаха върху вратата на банята, която беше оставена леко отворена. Той бавно се приближи към нея и прокара ръката през разбърката си коса. Разтърка очите си и си пожела да не изглежда толкова зле, колкото се чувстваше. Той беше изтощен, само защото беше мислил твърде много миналата нощ, без да си почине. Влизайки в банята, той видя Скарлет наведена над мивката, която повръщаше изтощено.
Скарлет се бе събудила с ужасно главоболие и замъглено виждане. Тялото й още не бе достатъчно стабилно, за да стигне сама до банята, но кагато почувства нуждата да повърне, тя просто изкочи от леглото и изтича до банята, затръшвайки вратата.
Главата я болеше още повече от неприятният махмурлук и внезапно почувства ръце, които събраха косата от лицето й. Джъстин държеше косата й назад, погали брюнетените й кичурчета внимателно, преди да пусне едната си ръка му гърба й, потривайки я леко, за да се успокои.
Избърсвайки и прочиствайки устата си, тя се изправи и се обърна към него. Скарлет забеляза, че очите му бяха леко червени, и че той все още изглеждаше уморен. Джъстин и се усмихна леко болезнено дори, преди да отвори ръката си пред нея, разкривайки малко червеникаво капче за главоболието й. Скарлет му се усмихна в отговор и напълни чаша с вода от мивката, изпивайки хапчето.
Двамата тихо се отправиха към стаята й, когато Скарлет седна и въздиша тежко. Бианка беше права, когато каза, че най-лошата час от напиването е, събуждането с ужасното главоболие. Скарлет потри бедрата си и погледна към Джъстин, който седеше тихо на ръба на леглото й.
- Добре ли си? Имаш ли нужда от нещо?- попита я мило.
Скарлет се намръщи тъжно. Дори и мислите й, какво се бе случило снощи бяха малко объркани, но тя все още си спомняше, колко ядосано му бе крещяла- тя бе изляла всичките разочарования в живота си върху него и сърцето я болеше, от това, че той все още се грижеше за нея, той бе по-скоро отчаян, от колкото лош.
Без колебание, Скарлет се хвърли върху него и обви ръцете си около врата му. Джъстин се почувства така сякаш, тя щеше да го удуши, но му харесваше чувството, което му даваше, и без да помисли, той уви силните си ръце около тънката й талия в отговор. Скарлет посмърчаше силно в рамото му.
- Съжалявам, Джъстин. Толкова много съжалявам.
- Не плачи.- каза тихо той, избърсвайки сълзите й с палецът си.
Той галеше гърбът й и я залюля напред-назад в успокояващо движение, милвайки косата й. Двамата останаха така за момент, само защото им харесваше това чувство. Единственото място, на което тя истински харесваше да бъде, беше в ръцете му.
Защото след като й даде добър урок, той я прегърна пак и й прости.
Защото единственият човек, който можеше да отнеме болката й беше Джъстин. Дори и някой да й причини каквато й да било болка, той не можеше да я нарани, докато Джъстин не пожелаеше. Ако той все пак пожелаеше, единственият човек, който можеше да спре болката й, беше само той.
Никой не можеше да отнеме любовта му от нея. Никой на този свят.
