Bleeding souls 2

10. Глава

Susanne's pov

Вратата се отвори и вдигнах поглед от плочките. Вместо дребното тяло на сестрата съзрях неговото масивно. Дъхът ми секна и си глътнах езика. Обзе ме ужас, но не трябваше да се издавам, че ми влияе по някакъв начин. Вече не бях онова малко невинно и беззащитно момиче пред него.

- Дошъл си да довършиш започнатото ?-попитах, като се изправих от леглото. Независимо дали ме болеше, застанах очи в очи с него.

- Не бях давал нареждане да те убиват. Карлос е действал на сама глава.-започна да се обяснява, но не му вярвах. Не вярвах на никоя негова лъжа. Очите му шареха по цялото ми лице, сякаш се опитваше да запомни всеки милиметър от него. - Ще го накажа за стореното..-промълви- А после ще дойде и твоя ред. Двамата с онзи дръвник ще си платите.

- Грешиш, Леон Доусън.-казах, пристъпвайки бавно към него.- Аз вече платих и то предостатъчно. Вложих всичко, за да има дъщеря ми спокойно и безгрижно детство. Време е ти да си платиш за миналото.-забих пръст в гърдите му, гледайки го без капка емоция.

- Тя е и мое дете.- прошепна с глас, изпълнен с болка.

- Не, нейният баща е Тео.-отвърнах, знаейки, че после ще съжалявам за думите си. Обещах, че няма да го забърквам отново в това, но не удържах на думата си.- Той беше неотлъчно до мен. Подкрепяше ме денонощно, върна усмивката на лицето ми и дори веднъж не ме е наранявал. Той е моята упора, моят живот, моето семейство. Той е всичко онова, което ти не си. Връзката им с Лия е толкова силна и неразрушима. Той е най-добрия баща, който може да..-някъде към края на изречението ми ме прекъсна грубо.

- Не разбираш, нали ?-изсмя ми се в лицето.- Аз не съм дошъл за теб, глупачке такава. Ти не ме интересуваш, нито пък любовника ти. Единственото, което искам е ДНК тест за бащинство. Нищо повече.-каза, дълбайки с пръст в раната ми.

- За кого бяха розите тогава, а ?-попитах и физиономията му премина в подигравателна. Гледаше ме с някакво съжаление, сякаш бях най-нищожното същество за него.

- За дъщеря ми, какво си си въобразила пак ? Че ще си зарежа семейството заради твоите лиготий ?-отвърна с насмешка

- Не се лъскай и аз не си умирам за теб, толкова си жалък..-прошепнах с присви очи. Той повдигна вежди, засмя се сухо и облиза крайчето на устните си.- Ти си този, който си въобразява, че изпитвам нещо повече от омраза.-отвърнах със същия подигравателен тон.