Bleeding souls 2

9. Глава

Leon's pov

Обикалях нервно в кръг, в очакване да се запозная с дъщеря си. Исках да знам всичко за нея. Какво обича и какво не, за какво копнее и какви навици има. Бях готов да направя всичко за нея, като да сбъдна всяка една нейна мечта. Никога досега не бях изпитвал подобна смесица от емоции и то наведнъж. Едновременно се вълнувах и  притиснявах от реакцията и. Все пак за нея съм един непознат, който я отвлече от майка и. Нормално е първоначално да се страхува от мен.

- Успокой се вече..-Ева постави длан на рамото ми.- Тя е просто дете, едва ли ще бъде толкова трудно да и угодим..

- Ти не разбираш..-обърнах се към нея

- Напротив Лео, много добре те разбирам. Но откъде може да си сигурен, че ти си бащата ?-повдигна вежди

- Виждала ли си и очите, Ева ?-попитах и ъгълчетата на устните ми се извиха в неволна усмивка.- Същите са като моите. Косата, устните, носа..-започнах да изреждам.- Мое малко копие.

- Знаеш, че винаги съм те подкрепяла..-започна да ми говори по заобиколки.- Но не мислиш ли, че да я отнемеш от майка и е прекалено ?-попита- Все пак, скоро и аз ще ставам майка и не мога да си представя, ако същото се случи с моето дете.

- Каква е тази женска солидарност пък сега ?-отвърнах- Сега ли ти дожаля за нея ? Ти си виновна за тяхното заминаване, затова моля те. Не се преструвай, че проявяваш емпатия към тях двете.-разкарах ръката и от себе си и закрачих към предния двор.

- Нараняваш ме, Леон.-измрънка

- Много добре знаеш защо се ожених за теб, нали ?-отвърнах

- Знам, ако не беше бебето досега да бяхте се събрали.- беше на път да се разреве, както винаги.

- Искам да компесирам изгубените години с дъщеря си, нищо повече.-издишах шумно и се запътих към черния бус, който тъкмо пристигаше.- Внимавай как ще се държиш с нея.-прудпредих.-Ще се абстрахираш от факта, че Сюзън и е майка.

- Не съм чак такъв изверг. А и нямам проблем с майка и..-извъртя очи и си залепи една фалшива усмивка, когато Дерек излезе от буса, едвам удържайки я в ръцете си. Изглеждаше толкова буйна и инатлива, точно като Сюзън.

- Мразя ви всички !-разкрещя се с тъничкото си гласче като
струна.- Вие сте убийци !

Пристъпих към тях и направих знак да я пуснат на земята.