Любов и Изпитание🔞

Анелия-Осма глава

-Страхотно! - свеждам глава,напълно разстроена от това,че аз никога няма да се видя в такава рокля.

-Ани, какво има? - Бела веднага забеляза рязката промяна в настроението ми.

-Нищо. 

-Стига! Не се познаваме от вчера.- тя е най-добрата ми приятелка и би трябвало да ѝ споделя за всяко нещо в живота ми. Поемам си въздух и без да я погледна казвам последната новина.

-Борил ми каза, че ме обича. - Бела ахна от изненада. Както за нея е нещо ново,така и за мен.  

-Вярваш ли му? - Вече не знам на какво да вярвам за това отговарям честно. 

-Не! 

-Защо сега ти го казва? - вдигам поглед и се взирам в зелените ѝ очи. 

-Нямам представа. Главата ми ще се пръсне от мисли. Имам чувството,че всичко това….-отново свеждам глава. - …малко ми идва в повече.- Бела не казва нищо,сякаш знае ,че има още нещо. - Има още. 

-Слушам! 

-Имам нов колега и той е... - вдигам поглед с усмивка.

-Красив? Невероятен? Секси? - засмивам се. 

-И трите. - очите ѝ се разширяват и знам защо.

-Ани, след онзи келеш не си говорила така за някого. Харесваш ли го? - след Борил за първи път искам да се впусна във връзка.

-Не знам. - лъжа аз.

-Ани!-съска тя. 

-Оф, добре! Да! По дяволите, да!- Бела дълго време ме наблюдава и накрая зададе въпроса, от който най-много се страхувам. 

-Обичаш ли го? 

-Кой? - правя се на ударена, а много добре знам за кой говори. 

-Колко мъже си обичала? - гърлото ми пресъхна,докато изричам една проклета дума.

-Един. - вглеждам се в роклите,избягвайки нейния поглед. 

-Правилен отговор. Сега чакам отговора и на предния си въпрос. - Срам ме е да си призная, както на нея,така и на себе си,че след девет години още изпитвам чувства към Борил. Опитах се, но не можах да го забравя. Имам чувството, че емоциите ще ме сринат и няма да мога да се справя с тях. 

-Да! - реакцията на Бела е да се обърне и с бързи крачки да влезе в съблекалнята. Трябваше на този ден ,в този час да бъдем радостни за роклята,а не да говорим за моите проблеми и тревоги. Колко съм глупава. Сега скапах и нейния ден. - Съжалявам! - провиквам се за да ме чуе,но така и не дойде отговор. Сигурно ми се сърди,аз съм ужасна приятелка.