"Любов и изпитание" е поредица от шест книги ,които ще ви пленят по всякакъв възможен начин. Всяка една ще ви накара да почувствате,това което чувстват героите в историите. Бъдете готови за нещо различно,нещо интересно с доза екшън и няколко капки л...
-Любов към мама. - каза Бояна. Усмихвам се на отговора ѝ. Толкова е сладка.
-Аз не изпитвам никакво чувство. - каза троснато Анастас със свъсени вежди.
-Защо?.
-Оф,добре! Гняв.- Много е малък за да изпитва тази емоция и това ме притесни.По- късно трябва да си поговоря с него.
-Аз изпитвам благодарност. - каза с усмивка Александър. - Благодарен съм, че точно вие сте ни учителка. - Как да не го прегърнеш и целунеш. Ставам от мястото си и го целувам шумно по бузата.
-Благодаря ти, Алекс!
-Изпитвам гордост. - включи се Филипа. Преди да задам въпроса защо, Борис ме прекъсна.
-Изпитвам болка. - сведе глава и започна да си играе с пръстите на ръцете.
-Защо, миличък? - той не вдигна поглед, когато изрече следващите си думи.
-Защото съм сам. Родителите ми не се интересуват от мен. - Къса ми се сърцето от мъка заради това малко момченце. Поставям ръката си върху неговата за да разбере,че аз съм тук и винаги могат да ми се доверят.
-Борис, израснала съм в дом за сираци. Не познавам родителите си, а и те не ме заслужават. - не ми е приятно да говоря за този период,но ако ще помогна по някакъв начин на това малко дете,ще го направя.- Сега съм тук при вас и много ви обичам! Когато имате нужда да поговорите с някого, аз съм насреща. - В гласът ми се прокрадва болезнена нотка, но бързо връщам усмивката на лицето си. Борис вдигна поглед и ми кимна с глава. Колко добре познавам тази болка. Колко време търся малко любов в моят живот, но това чувство е някъде далеч от мен, може би на хиляди километри.-Хайде, деца! Ставайте! - пляскам с ръце,а те скачат и припкат към черно-бялото пиано. Целта ми е да предам на децата любовта към музиката, да ги науча да я ценят. Много е важно отношението помежду ни, атмосферата, която се създава в час. Преди всичко искам да бъдат мои приятели и да ми се доверят, да споделят как се чувстват, какво ги вълнува и тогава пристъпваме към изучаването на инструмента.
Всички деца имат талант, но Борис е чудо. Свири като виртуоз трудни произведения,а пръстите му летят по клавишите на пианото и пресъздават по неповторим начин мелодията. Когато говоря за талант имам предвид комбинацията от три фактора-ум, сърце и ръце.
-Тате! Тате! - извика Борис,карайки ме изненадана да се обърна към баща му,с когото най- сетне ще се запозная,но като видях кой е той,цялата се сковах и усмивката ми помръкна на секундата. Пред мен стои в цялата си прелест Борил Илиев. Име, което се опитвах дълги години да забравя. Име, което сънувам почти всяка вечер.Име, заради което болката в сърцето ми се увеличава всяка секунда.
-Анелия?!
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
