Bleeding souls 2

17. Глава

Събудих се от тропането и викането, идващо от съседната стая. Дебора се караше на Клео, защото не искаше да ходи на детска. Лия спеше до мен на леглото, а Тео беше на земята.

Изправих се в седнало положение и се прозях. Часът беше едва шест и половина и нямаше шанс да заспя отново. Станах от леглото и облякох суитчъра си от стола, защото ми беше хладно.

Раздходих се из стаята и погледнах към свития на кълбо от студ Тео.
Одеалото се бе изхлузило от него и клекнах до тялото му, за да го завия. Очите ми се приковаха в татусите по дължината на цялата му дясна ръка и забелязах, че на гривната му с черни мъниста, която не сваляше бе прикачен инициалът " J ".

Свех поглед към лицето му, което бе скрил под лакътя си. Притвори устни и езикът му се плъзна по тях. Вдигнах очи към неговите и разбрах, че е буден.

- Добро утро.-промърмори с дрезгав глас и свали ръката от челото си.

- Аз, такова..-прокашлях се
нервно.- Добро утро.-присвих устни в права линия и се изправих от земята.- Ако искаш се премести на леглото, ще ти е по-удобно.-предложих

- Ще ставам, чакаме доста работа.-отказа, като се изправи в седнало положение и се разтегна.

Стана и изпука врата си. Заобиколи ме и извади черна тениска от куфара си и едни сиви дънки. Хвърли белият потник, с който спа и очите ми останаха върху гърба му, чийто мускули се стягаха при всяко едно негово движение.

Моблиният ми изпюлка и подскочих стреснато. Той се обърна към мен с повдигнати вежди и погледна към него. Пристъпих към нощното шкафче и го отстраних от зарядно. Плъзнах пръст по екрана и видях, че бях получила ново съобщение от Леон. По-скоро снимка, на която че увил косата на Ева около около юмрука си, докато тя го задоволяваше с устата си. Стиснах очи и се хванах за главата. Държи се като дете, което няма намерието да порасне.

- Какво има ?-попита Тео и пристъпи към мен.- Кой ти пише толкова рано ?

- Никой.

- Дай да видя.-опита се да надникне

- Не е нищо, обличай се.-извъртях очи

- Не може да е нищо, дай.-свъси вежди и го грабна от ръката ми.
Виждайки снимката се подсмихна и рече:

- Явно сме го подлудили с вчерашната снимка. Трябва да продължим да правим подобни неща.