16. Глава

362 28 6
                                    

Бях решила да изведа Лия в парка и  Дебора реши да дойде с нас, защото Клео имала неизразходена енергия.
А това много често и е пречело с приспиването нощем.

- Това дете не е от Тео.-отбеляза тя, докато наблюдавахме как децата си играят на катерушките.

- Не започвай, Дебора.-извъртях
очи- Аз питам ли те от кого е твоето ?

- Попитай и ще ти кажа.-отвърна

- Не ме интересува.-издишах шумно

- От негодника Деймън. Изостави ме в петия месец. Кариерата му била много по-важна от това да създаде семейство.-сподели и се обърна към мен.- Той се оказа същия боклук като Доусън. И двамата са един сорт картофи. Добре, че се осъзна на време и не се подведе по него..-хвана ръката ми в своята.- Но Тео изглежда добър човек. Не си играй с чувствата му. Ще ми се и аз да бях намирала такъв мъж за баща на детето си.-каза и се сетих за онези пъти, в които се опитваше да се пробута на Леон, а след това на Деймън. Някакво опасение премина през мен да не стори същото и с Тео.

- Права си, наистина е добър човек. Точно, затова хората прекаляват с добрите му намерения и го възприемат погрешно.-отвърнах  заядливо

- Намекваш ли нещо ?-попита

- Нищо, какво да намеквам ?-освободих ръката си от нейната и погледнах в далечината. Ан идваше с широка усмивка към нас.

- Да не си помислиш, че го харесвам сега и да започнеш да ревнуваш ?-скръсти ръце пред гърдите си.

- Не ставай смешна, няма от какво да ревнувам. Имаме си дете, не би ми изневерил и то точно с теб. Той е  различен, не е като другите.-рекох наперено 

- Различен казваш..-повтори и имах чувството, че ще се постарае да ми докаже противното, като се пробва с него.

- Хейй !- извика радостно най-добрата ми приятелка, помахвайки ми усмихната до уши.

- Хей.-помахах обратно и станах да я прегърна.

- Как си ?-попита в прегръдката- Не сме се чували от десет дена и като ми каза, че си в Детройт помислих, че се е случило нещо с Лия.

- Добре съм, имам да ти разказвам толкова много.-от устните ми се изтръгна въздишка и погледнах към Дебора, която ни зяпаше с интерес. Очите и бяха като на лисица и следеше да не изтърве нещо.

- Аз ще се прибирам, да взема ли и Лия с нас ?-рече, след като Аника я погледна накриво.

Bleeding souls 2  Where stories live. Discover now