Bleeding souls 2

15. Глава

Слязохме от самолета и колата, която трябваше да ни вземе беше тук. Докато Тео помагаше на шофьора с куфарите, аз се настаних отзад с Лия, която вече се беше събудила. През затъмненото странично стъкло съзрях Ева и Леон, които се качваха в новата му кола.

Рожденият ден на Лия е след два месеца. Трябва да се заема с организирането на партито. До тогава, може би, ще приключим с фалшивия брак. А и доколкото разбрах, Тео е имал спешна работа в Тирана. Той се качи в колата и се обърна към нас. Усмихна се на Лия и премести погледа си на мен.

- Притеснена ли си ?-попита

- Малко.-признах и свех поглед към Лия, за да я уведомя за
утре.- Миличка, утре ще бъдеш с Леон.

- Но ти каза, че той е лош човек и не трябва да говоря с него ?-погледна ме объркано с големите си очички.

- Така е, но трябва да му покажеш, че не го искаш в живота си.

- Как ?-попита

- Ще правиш това, което ти казах. Няма да приемаш никакви играчки и няма да му отговаряш на въпросите. Искам да си постоянно намръщена около него и съпругата му, окей ?

- Не мислиш ли, че това е прекалено за едно дете ?-попита
синеокия.- Просто недей да му я даваш, измисляй си оправдания.

- Вече се разбрахме, Тео. А и нека се увери, че тя не го иска и, че се страхува от него.

- Но той се държеше добре с мен.-отвърна тя- Купи ми играчки и красиви рокли. Носеше ме на конче по цял ден и накара прислужницата да ми направи шоколадова торта. А жена му ме изкъпа и ми сплете косата..

От думите и ме заболя. Говореше така, сякаш се е почувствала много по-щастлива около тях, отколкото с мен. Ами, ако ме упрекне като порасне ? Ами, ако избяга, за да бъде с него ? Очите ми се напълниха със сълзи при самата мисъл и обърнах глава към прозореца. Познатата  буца, изпълнена с болка и терзания  застана в гърлото ми, тежка за преглъщане.

- Защо не го харесваш, мамо ?-попита- Какво ти е сторил ?

- Какво ли..-засмях се иронично и се обърнах към нея.- Като пораснеш ще разбереш. Сега си малка и виждаш света по различен начин.

*   *  *

Пристигнахме пред бащината къща и слизайки от колата краката ми замръзнаха върху тротоара. Изглеждаше променена. Беше измазана и пребоядисана, а морава отпред прясно окосена. Във въздуха се носеше божественият аромат на дозината цъфнали розови храсти от кърваво червени рози, любимите ми. А на верандата имаше постлана черга, на която спеше кафяво куче с дълги до земята уши.