пленница на звяра

12

Бях заспала някой ме разтресе силно отворих очи и видях разяреният Трой.
Трой: Какво има между теб и Доменико. Свих очи неразбрала.
Блум: Доменико и аз? Какво говориш? Стисна брадичката ми силно, а аз изплаках.
Трой: Влиза в стаята ти когато си поиска. Превърнал се е в твой закрилник! Стисна ме по силно.
Блум: Пусни ме, боли ме! Вече плачех.
Трой: Докато носиш моето име ще бъдеш моя! И ще правиш това което кажа! Извика опитах се да го избутам, но не можах.
Блум: Не съм собственост на никого. Извиках към него.
Трой: Напротив не ме тествай!
Блум: И какво ще направиш? Ще ме убиеш ли? Давай и без това не искам да играя ролята на нещастната съпруга на Трой Бренан.
Трой: Ти си моя жена и ще се отнасяш почтенно към мен.
Блум: Каква съпруга?! Ние не сме женени наистина брака ни е само на хартия. Това с нас не е истина Трой. Не е истинско, и отказвам да търпя откаченото ти поведение по повод тази абсурдна ревност и то без никакво основание.
Трой: Ти това ли искаш, пламъче?! Да те изчукам още сега за да не ми натякваш повече за това, че още не съм те изчукал от жал?
докато се осъзная вече тичах към големия открит балкон в стаята ми вън валеше много силно и студа допринасяше цялата картинка надвесих се готова да скоча дъжда ме намокри до кости започнах да треперя.
Трой: Какво правиш ще се разболееш влез вътре. Тръгна към мен.
Блум: Не се приближавай. Искам да умра! Изплаках
Трой: Няма да го допусна. За секунда бях в ръцете му далеч от парапета взе ме на ръце и ме вкара в стаята.
Блум: Пусни ме! Ти си си отвратителен! Доменико е единствения който говори и се държи нормално с мен. Той е мой приятел! Не се дръж така с него, искаш истината сигурно му е жал за проклетата, Блум опитва се да ми помага. Престани да бъдеш такъв идиот! Ти си този който с дни не се прибира, а с коя спиш докато те няма си е твой проблем. Не ти пука дали се храня, дали съм болна, дали плача или съм зле дали умирам от страх сам сама посред нощите. Дали имам нужда от някой, дали имам нужда от теб, Трой! Доменико, Той се грижи за мен вместо теб ето ти шибаната истина!
Трой: Не ми пробутвай тези драми. Знам когато си яла когато се инатиш и не ядеш. Знам кога излизаш от стаята си кога влизаш кога си лягаш и ставаш. Знам всичко Блум. Леля ми ви е видяла да се прегръщате.
Блум: Леля ти е отровна змия! Тя ме мрази! За такава ли ме смяташ?!
Трой: Разбира се, че не. Въздъхна. Просто те ревнувам ужасно много.
Блум: Престани да ме тормозиш. Остави ме да живея нормално колкото мога. Не искаш да ме пуснеш затворил си ме като някаква проклета птица. Остави ме да дишам или се кълна, че когато се прибереш от забавлението си с твойте курви следващия път... Ще ме намериш мъртва.