Любов и Изпитание🔞

Димитър- Осма глава

-Ники! - простена той,когато засмуквам пениса от главичката и надолу по ствола. Поглеждам го в очите и задвижвам глава напред и назад,карайки го да прокара ръцете си през косата ми и да изсъска. - Ти си била,нали? - плъзвам езика си от главичката до ствола и обратно.

-Да! - отговорът ми промени изражението му и сега леко раздвижи бедра и така пениса му влезе по- дълбоко в гърлото ми. В този миг ми напомни за Петър,но като го погледнах в очите и страха ми изчезна. Тези сини очи правят така да забравя за всичко,за Петър. След поредният тласък той затвори очи и силно изпъшка, когато топлата семенна течност се изля в гърлото ми.

-Ще направя всичко възможно страха ти да изчезне. - изправи ме и силно ме прегърна.- Виждам го в очите ти. Ще ти помогна. Ще бъда онзи мъж,когото винаги си искала. Не се страхувай от мен. - кимам с глава с насълзени очи. Точно от това имах нужда. Да чуя тези думи. - Скъпа,не плачи. - толкова е успокояващо ,че има човек,който държи на мен и иска да ми помогне. - Хайде, да излизаме! - взе една кърпа и я уви около тялото ми. Излизам от банята все още със сълзи на очи,но бързо се съвземам,когато виждам на екрана на телефона да изписва "Татко"

-Ало!

-Никита!

-Да, татко!

-Скъпа, трябва да дойдеш до Ботевград! - Не ми е звънял от шест месеца, а сега иска да идвам до родния ми град.

-Защо?

-Важно е. Чакам те! - казва той и затвори.

- Кой беше?-попита Димитър,когато влезе в спалнята с кърпа увита около кръста си.

-Баща ми.- взирам се в екрана и не мога да повярвам,че се обади.

-Какво иска? - свали кърпата и ми предостави невероятна гледка на стегнатото си дупе.

-Нямам представа. Иска да си дойда в Ботевград.

-Няма да отидеш сама. - каза категорично той,карайки ме да поклатя глава. Не той ще решава дали ще отида сама или не.

-Не! Сама ще отида.

-Никита! - прииска ми се да му кажа,че не може да ми казва какво да правя.

-Сама ще отида. - Митко се ядоса,явно е очаквал да се съглася с всичко,което каже,но не всичко е толкова просто. Десет години търпя мъж,когото ми се подиграва,казва ми какво да правя и ме оставя наранена,искам да имам и аз думата. Жена съм ,а не робиня.