13. Глава

390 32 5
                                    

Цяла вечер не бях мигнала. Премислях отново и отново дали не правя грешка. Днес щяхме да сключим брак, а утре ни е полета за Детройт. Ще представя Тео като баща на Лия. Ако татко разбере истината   ще получи инфаркт. Снощи си взех отделна стая и докато я приспивах ми разказваше за него и Ева. Задаваше ми доста въпроси за него,  но не знаех как да и отговоря на нито един. Беше доста въодушевена от запознанството и с този мъж
Той не я заслужаваше, тя беше твърде добро дете за изверг като него. Ще и разкажа всичко след няколко години. Надявам се да ме разбере и да е на моя страна когато това се случи.

На другия ден

Пригладих бялата лятна рокля с презрамки върху себе си, взех букета от жасмин и пристъпих към залата, в която щяхме да подпишем. Фатмир и Габриела вече бяха тук да свидетелстват. Седнах до Тео и жената, която щеше да ни бракосъчетае започта да чете скучната си лекция.

- Какво ?-прошепнах на синеокия, след като ме загледа за пореден път.

- Нищо.-отвърна, усмихнат под мустак.

- Престарах ли се ?-попитах притеснено

- Не, добре си.-отвърна и кимна да погледна надолу под
масата.- Забравих да ти я дам, сложи си я.-пробута ми една халка.

Взех я от него и я плъзнах на безименния си пръст под другия пръстен, който беше с огромен камък. Не смятах за удачно да се харчи толкова за пръстен, който ще нося само няколко месеца. Но според него това  нямало да приляга на фамилията му. Говореше така, сякаш ще бъдем вечно заедно и ще се наложи да се запознавам с техните.

След като и двамата отговорихме с "Да" се подписахме и изчакахме и свидетелите да го направят, че да излезем. Връчиха ни свидетелството и ни поздравиха с "честито".

- Да хапнем някъде ?-предложи Габриела, като се запътихме навън към паркинга.

- Не, имам работа. Трябва да върна ключа на хазяйна, да взема Лия от градина и да се оправя за утре.-обясних с извинителна усмивка

- Е, добре тогава. Значи днес ни е последния ден заедно..-отвърна тъжно

- Може пък другото лято да дойдем на почивка.-казах и на лицето и се настани сдържана усмивка.

- А има вероятност да те изненадам, ако вкъщи проблемите продължат.-отвърна

- Винаги си добре дошла.-прегърнах я и поставих целувка на бузата и.-Ще ми липсваш.

Bleeding souls 2  Where stories live. Discover now