Bleeding souls 2

12. Глава

- Главата ми не го побира.-продължи да се възмущава Каси, след като им споделихме, че Тео ми предложи брак. - Ти до последно твърдеше, че нямаш нужда от мъж в живота и, че сама ще се справиш с отглеждането на Лия.

- Така е, но след като го срещнах ..-обърнах се за кратко към лицето му, усмихваше се.- Осъзнах, че е най-прекрасния мъж, когото познавам. Той е толкова мил и внимателен с нея, а и тя също се привърза към него.-споделих и погледнах отново към тях с Фатмир.

Фатмир изглеждаше също толкова изумен и сякаш не искаше да повярва. Гледаше ме странно и цяла вечер не спря да прави намеци на приятеля си.

- А мислите ли за второ ?-попита внезапно тя и бузите ми пламнаха.

- Рано е, нека да не прибързваме.-засмях се нервно и посегнах към чашата си с вино.

- Лия много би се зарадвала да си има братче или сестричка. Ще отраснат заедно и няма да имат кой знае каква разлика.-обади се Фатмир

- Добър вечер.-поздрави Леон зад нас и се обърнах, за да видя, че беше под ръка с ангелчето ми.

Гледайки ги един до друг сърцето ми трепна. Чак сега осъзнах колко много си приличат всъщност. Тя беше се вкиснала за нещо, но като ме видя лицето и засия от радост.
Пусна ръката му и се втурна към моя стол за голяма мечешка прегръдка.

- Добър вечер, а Вие кой сте ?-попита Каси, гледайки ту към него, ту към мен.

- Леон Доусън, бащата на Лия.-представи се той, поглеждайки към всички на масата.

- Аа, значи ти си Леон ?-завъртя глава.- Как ти даде сърце да  изоставиш Сюзън ? Знаеш ли през какво премина съвесвем сама ? Мислиш си, че като се къпеш в пари, можеш да изкупиш греховете си ? Те вече нямат нужда от теб, за какво си дошъл ? Сега ли се сети, че си баща ?-започна да се саморазправя с него.

Той ме погледна объркано и знаех, че в главата му гърмяха хиляди въпроси.

- Каси.. -прекъснах я грубо

Не може ли да си държи езикът зад зъбите ? Аз съм тази, която трябва да му търси сметка за миналото, не тя.

- Сюзън, да поговорим  ?-попита той, почесвайки се по носа.

Прочистих гърлото си и се обърнах към годеника ми. Прошепнах му, че няма да се бавя и се изправих от стола. Вдигнах Лия на ръце и я оставих да седне на моето място.