Bleeding souls 2

12. Глава

Оправих роклята си и тръгнах след чернокосия. Очаквах да се появи с Ева. Честно казано, изненада ме.
Последвах го до резорта, на който беше самия ресторант и застанахме до една стена. Между нас беше настъпило мълчание. Имахме да си казваме толкова много неща, но сякаш нито аз, нито той имахме силите да ги изречем на глас.

- Какво се случи с теб ?-попита-Какво се случи, че се наложи да заминеш спонтанно и да загърбиш всичко ?

- Ти сериозно ли ме питаш това ?-засмях се сухо, като скръстих ръце пред гърдите си.- Както и да е, всичко си остана в миналото, а аз живея в настоящето.

- Докато аз и детето ми сме в живота ти, ще продължиш да се връщаш там.-отвърна.- Ако беше изчакала само един ден, един шибан ден, за да ти обясня защо съм заминал с Ева в Торонто..-поклати глава- Нещата щяха да са по-различни.

- Едва ли някога щеше да спреш да се виждаш с други, нека не се лъжем.

- Толкова си твърдоглава, Сюзън. Четири години..-прошепна- Четири години се чудех дали сте живи или умрели. А през това време ти си си развявала байрака с всякакви мъже по хотелите и сега се имаш за горда майка ?

- Какви хотели, какви мъже ?-хванах го за яката на ризата и го дръпнах към лицето си.- Кой ти докладва тази информация, мръсникът Карлос ли ?-попитах и той се усмихна като идиот.- Изкарала съм си прехраната с честен труд, от никого не съм взела и грош. Бях и майка, и баща на това дете. Не съм спала по цели нощи, за да бдя над главата и. Какво знаеш ти, а ?!-извиках- Но на вас мъжете ви е лесно. Правите на някоя дете и после я оставете да се оправя както може. Накрая се появявате и искате да ви признаем за бащи. А къде беше през тези четири години ? Веднъж потърси ли ме ? Опита ли се изобщо да ни намериш ?!

От толкова викане гърлото ми се изтъни и утре със сигурност ще остана без глас. Пуснах го и прокарах пръсти през косата си.

- Аз нямам никаква вина. Ти беше този, който не знаеше какво иска. Ти не успя да направиш избор с коя да останеш.- продължих- Но добре, че заминах. Прекарах спокойна бременност тук, макар че ми се наложи да работя до осмия месец. Ако бях останала в Детройт, със сигурност щях да загубя детето от стрес..-облизах устни и вдигнах отново поглед към очите му.- Защо мълчиш ? Нали искаше да говорим, а само аз говоря ?- попитах

- Ще компенсирам изгубеното време с Лия.-промълви и гласа му се пречупи. Погледнах към очите му и видях, че се бяха напълнили със сълзи. Да не би да съм успяла да трогна коравосърдечния Доусън с трогателната си история ? Това не може да се види всеки ден..