6. Глава

464 23 9
                                    

Susanne's  pov

Сложих Лия да си легне в нейната стая и оставих нощната лампа да свети, понеже имаше страх от  тъмното. Излязох от стаята и и отидох в моята. Седнах на леглото и  прокарах пръстш през косата си, взирайки се в огледалната врата на гардероба. Изглеждах ужасно, имах нужда от топъл душ и малко сън, макар че едва ли тази нощ ще успея да заспя. Разкъсвам се отвътре, като се замисля какви лоши дни ми предстоят. Какво търсеше тук Леон ? Този въпрос не ми даваше мира. На почивка ли са дошли или по някакъв начин е намерил адреса ми ? Не съм човек, който вярва в случайността, но пък той също изглеждаше изненадан да ме види.

Получих съобщение и погледнах към телефона до себе си.

Тео.

Питаше ме как съм и дали съм заспала. Отговорих му и изчаках да ми върне обратна връзка, но вместо това ми звънна.

- Затвори ли си вратата ?-попита и ми прозвуча странно.

- Да, както винаги. Станало ли е нещо, защо звучиш така ?-попитах притеснено

- Докато се прибирах една откачалка ме нападна.-обясни на две, на три.

- Така ли, а сега добре ли си ?-отвърнах

- Да, просто исках да се уверя, че с Лия сте в безопасност. - промълви и това стопли сърцето ми. Значи го е грижа за нас, значи все пак има някаква надежда..- Утре ще дойда да ви взема, окей ? Ще оставим детето на градина и после ще отидем до едно място.-заговори бързо и едвам успях да уловя всяка една дума от устата му.

- Дообре..-изправих се от леглото и отидох до прозореца, за да погледна дали има някой пред блока, откогото трябва да се притеснявам.

- В колко да дойда ?-попита

- Амии не знам..-захапах устни-..някъде към 6:30, удобно ли ще ти бъде ?

- Добре, хубаво. Ще затварям, лека нощ.

- Лека нощ.-пожелах и му затворих

Оставих телефона да се зарежда и отидох в банята. Съблякох дрехите си и влязох под душа. Стоях доста дълго. Дотолкова, че загубих представа за времето. За мой късмет тока изгасна и побързах да метна халата върху себе си, дочувайки писъкът на малкото ми ангелче.

- Мамо !- изплака от съседната стая

- Тук съм съкровище, не бой се.-успокоих я, пристъпвайки бавно в коридора.

Bleeding souls 2  Where stories live. Discover now