Culpa tuya /Твоя вина

Part 4

Знам, че не съм качвала от много време, за което се извинявам, но просто не ми остава време да пиша. Ще се опитам вече да качвам по често. Ее, приятно четене! 🥰 ❤️

Noah
Почти всички гости вече бяха тръгнали. Джена махаше на майка ми, а Ник пушеше цигара с Лайън отзад. Огледах се в безпорядъка, останал след партито и за първи път бях благодарна, че има кой да чисти къщата всеки ден.

След толкова много време в общуване ми да имам момент само, за да оценя каква късметлийка съм била. Партито беше невероятно: всичките ми приятели бяха там и ми донесоха грандиозни подаръци, които сега лежаха на огромна купчина на дивана в трапезарията. Щях да ги занеса в стаята си, когато забелязах,
че някой ме прегърна през кръста.

-Подариха ти много подаръци. - Прошепна Ник в ухото ми.

-Да, но никой не може да се сравни с твоя. - Отвърнах, обръщайки се да го погледна в очите.

-Това е най-красивото нещо, което някога съм получавала и означава много, защото е от теб.

Той като че ли обмисля думите ми за няколко мига, докато на устните му не се появи лека усмивка.

- Винаги ли ще го носиш? - Попита ме той тогава. Част от мен разбра, че това е много важно за него, по някакъв начин той беше поставил сърцето си в този медальон и аз почувствах силна топлина в центъра на гърдите си.

-Винаги.

Той се усмихна и ме придърпа към себе си. Устните му докоснаха моите с безкрайна сладост, твърде сладко. Придвижих се напред, за да задълбоча целувката, но той ме задържа неподвижно там, където бях.

-Искаш ли още? - Предложи ми той до полуотворените ми устни. Защо не ме целуна, както Бог беше предвидил?

Отворих очи и го видях да ме гледа. Ирисите му бяха грандиозни, толкова светлосини, че ме побиха тръпки.

-Знаеш, че да. - Отговорих с учестено дишане и нерви на ръба.

-Ела с мен довечера.

Аз въздъхнах. Исках да отида, но не можах. Като за начало майка ми не беше доволна от това, че спя с Ник и през повечето време го правех, защото я лъжех и казвах, че съм в къщата на Джена. Освен това трябваше да уча, тази седмица имах четири финални изпита и всичко беше заложено на карта, ако се проваля.

- Не мога. - Отвърнах и затворих очи.

Ръката му се плъзна внимателно по гърба ми, в толкова деликатна милувка, че косата ми настръхна.