Culpa tuya /Твоя вина

Part 3

Nick
По дяволите, как ми липсваше...! Дните изглеждаха безкрайни и няма нужда да споменаваме седмиците. Трябваше да работя два пъти повече часове, за да ми позволят да се върна по-рано, но си заслужаваше само заради това.

-Добре ли си? - Попитах с учестено дишане. Никога не го бяхме правили така, никога. С Ноа се контролирах, отнасях се с нея както заслужаваше, но този път нямах търпение. Още щом я видях исках да бъда с нея така.

Погледите ни се срещнаха и на устата ѝ се появи невероятна усмивка.

-Беше... - Каза тя, но аз я накарах да млъкне с целувка. Страхувах се какво може да каже, бях се изгубил в желанието на момента. Тази нощ беше впечатляваща, повече от всякога.

-Обичам те безумно, знаеш го, нали? - Казах, като се отдалечих от нея.

-Обичам те повече. - Отговори тя и когато го направи, забелязах, че има малко кръв по устните ѝ.

-Нараних те. - Отбелязах аз, галейки долната ѝ устна с пръст и избърсвайки малката капчица кръв, която се беше отделила. По дяволите, бях голям задник. - Съжалявам, лунички.

Тя засмука устни разсеяно... гледайки ме.

-Това беше различно.

Отдалечих се от нея и закопчах панталона си. Чувствах се виновен. Ноа заслужаваше да го направи на легло, а не до стена.

-Какъв е проблема? - попита тя, гледайки ме притеснено.

-Нищо, съжалявам. - Отвърнах и я целунах отново. Спуснах роклята ѝ над бедрата ѝ, потискайки желанието да започнем оттам, откъдето спряхме. - Честит рожден ден. – Пожелах ѝ аз, усмихвайки се и изваждайки малка бяла кутийка от джоба си.

-Донесъл ли ми подарък? - Каза тя развълнувано. Беше толкова сладка и толкова перфектна... Само като я видях ме зареди с добро настроение, самото ѝ докосване ме накара да полудея.

-Не знам дали ще ти хареса... - Коментирах внезапно изнервен. Очите ѝ се разшириха, когато погледна кутията.

-Картие? - Тя ме погледна изненадан. - Полудял ли си?

Поклатих намръщено глава в очакване тя да я отвори. Когато го направи, малкото сребърно сърце светна в тъмнината. На лицето ѝ се появи усмивка и въздъхнах с облекчение.

-Красиво е! - Възкликна тя, докосвайки го с пръстите си.

-Така ще вземеш сърцето ми, където и да отидеш. - Казах, целувайки я по бузата. Това беше най-баналното нещо, което съм казвал в живота си, но тя го измъкна от мен, превърна ме в пълен идиот, влюбен идиот. Очите ѝ ме погледнаха и видях как се овлажниха.