Bleeding souls 2

5. Глава

- Ето мее, да седнем в онази сладкарница там ?-провикна се Ева зад него, отмятайки дългата си права коса. Изглеждаше по-красива и от преди. Бременността и се отразяваше добре. Хвана го под ръка и му се усмихна широко. Той и отвърна със същото и си продължиха по пътя, сякаш бях невидима. Това ли беше след толкова много години ? Имах съвсвем по-различни очаквания за тази дългоочаквана среща..

- Сюзън какво става ?-попита
Тео- Бледа си като платно, какво не е наред ?

Хванах се за гърлото и колкото и да се опитвах да се правя на силна пред него не издържах.

- Сюзън ?-дойде до мен и ме гледаше с притеснение -Добре ли си ?

- Видях го.-промълвих и гласа ми се пречупи. Плачът в мен вече напираше да излезе наяве и нямах сили да го задържа в себе си. Толкова много болеше. Била съм част от шибаното му отмъщение. Защо му се вързах като ми каза, че ме обича, защо ?

- Кого ?-попита синеокия, прекъсвайки монолога в главата ми.

- Леон..-въздъхнах- Беше той.-продължих, преглъщайки буцата в гърлото ми..- Беше той..-повторих през сълзи

- Говориш за бившия ти съпруг ?-попита 

- Напълно ме е забравил.-прошепнах, хващайки се за главата.- Забравил ме е.

- Дръж се, остави го да върви на майната си. Той не заслужава нито теб, нито това прекрасно дете..-каза, разтривайки гърба ми
нежно.- Стегни се, иначе тя ще се събуди.-прошепна и погледнах към спящото дете на гърдите му.

Беше прав, не си заслужава да проливам и една сълза за изрод като него. Понечих да я взема, но той не ми я даде.

- Остави на мен, ще ви придружа до входа.-каза, виждайки състоянието, в което бях изпаднала. Нямах сили да стоя да краката си, пък исках да я взема на ръце.

Leon' s pov

Видях я, но не вярвах на очите си.
Беше досущ като в сънищата ми, които сънувах всяка вечер откакто си тръгна. Превърнала се бе не само в зряла и красива дама, но и в майка. Продължила е живота си без мен. Имаше си съпруг и малка дъщеричка. Това можеше да сме ние, ако не беше инатът и.
Изглеждаше щастлива с новото си семейство. Толкова щастлива, че чак и завидях..

- Не ти ли харесва червеното кадифе ?- Ева кимна към парчето торта пред мен, поднасяйки поредната лъжичка мелба към устата си.