1. Глава

447 23 1
                                    

Влязох в една кабинка и седнах върху капака на тоалетната чиния.
Вдигнах нозете си и подпрях глава на тях. Това не бе първия случай, в който се опитват да ме сватосат.
Влязох отново в инстаграм и пръста ми застина върху "отказ" .

- Тц..-изцъках с език, след като се поколебах дали да не разгледам профила му преди това. Този поне имаше някакъв вид за разлика от преходните, с които бях излиза на срещи. Издух бузи и вдигвах глава към тавана. Може би е време да продължа напред и да си намеря партньор ? Добре ще е двете с дъщеря ми да имаме опора в живота си..

- Не..-поклатих глава и се изправих на крака.- Справям се и сама, не ми е нужен мъж.

Премахнах заявката му и прибрах телефона в чантичката си. Излязох от кабинката и отидох до огледалото, за да се освежа.

- Спри да ме излагаш.-Каси нахлу  в тоалетните почервеняла от
ярост.- Ще вечеряме четиримата и точка.-задърпа ме за лакътя като  дете.

- Чакай, какво ?-дори не ми даде време да осъзная какво се случва.
Излизайки навън видях, че беше преместила нещата ни на тяхната маса.

- Каси моля те, не ми го причинявай..-изсъсках през зъби

- Млъкни и се дръж като зряла дама. Не ти отива на годините, имаш дете, за бога !-почти изкрещя последното. - Здравейте отново.-снижи тона си, когато се добрахме до тях- Не зяпай като теле, а седни.-нареди, усмихвайки ми се широко с два реда бели зъби.

Седнах до нея срещу синеокия, който също не изглеждаше в настроение.
Беше си поръчал пура и сега му я палеха с мини горелка. Изглежда като типичният самохвалко, смятащ се за бохем.

- Не сме се запознали.-рече другото момче, подавайки ми ръката си през масата.- Аз съм Фатмир, а това е Тео.-представи и себе си, и приятеля си.

- Сюзън, Сю на кратко. Приятно ми е.-стиснах ръката му

- От тук ли сте ?-попита и Каси побърза да му отговори вместо мен.

- Да, а вие ?- погледна към двамата с широка усмивка.

- От Тирана, дошли сме на почивка за няколко дни тук.-обясни и Фатмир

Те се заговориха, а аз забих поглед към младото момиче, тичащо насам-натам около масите и се сетих за моето малко ангелче вкъщи.  Внезапно изпитах съжаление, че отново се наложи да я оставя сама с Надя. Бях ужасна майка, не трябваше да си зарязвам детето при съседката. Колкото и да бях гладна изгубих всякакъв апетит. Коремът ми се бе свил на кълбо от тревога.

Bleeding souls 2  Where stories live. Discover now