Bleeding souls 2

Въведение

Най-накрая се дипломирах. След четири години трудности и изпитания, аз успях. Бях толкова горда със себе си. Сбъднах една от мечтите си и то съвсвем сама. Далеч от родината ми и хората, които обичах. След дипломирането се уговорихме с приятелките ми да го отпразнуваме в един крайморски ресторант и в момента се приготвях.

Щях да оставя Лия при съседката, която беше душа човек. Много държеше на нея и я приемаше като своя внучка. През тези години единствено тя ми е помагала с грижите. Изпитанията започнаха още същата седмица след раждането. Лекарите и откриха   полицитемия или на просто език казано, повишен брой еритроци в кръвта. Точно поради тази причина ни задържаха за по-дълго в болницата, защото се наложи да и вливат глюкозно-солеви разтвори сутрин и вечер. Нямах кърма, косата ми беше изпопадала от стрес и не можех да дойда на себе си. Плачех дни наред с нея на ръце, молейки се на всички възможни божества за помощ. Първите месеци ми беше адски трудно и едвам смогвах. Не се ставаше лесно майка, но никой се ражда научен. Имах моменти, в които си мислех, че ще се проваля и изпадах в кризи. Въпреки това не съжалих за избора си да я задържа.

Леон не ме потърси нито веднъж. Нито веднъж не се опита да се свържи с мен. От Аника разбрах, че се е оженил повторно и сега чакал  дете от Ева. Баща ми до преди две години не знаеше, че е станал дядо. Така и не събрах смелост да му кажа. Постоянно го отрязвах по телефона и гледах да не ме задържа дълго, но един ден Лия изкочи пред камерата разревана след следобедна дрямка и за малко щеше да получи инфракт.
Наложи се отново да го излъжа и то точно заради грешките на Доусън.
Казах му, че бащата ме е изоставил още в началото на бремеността и се е отрекъл от нас. След това започна да ми се обажда по-често, за да се чува с внучка си. Постоянно ми изпращаше пари и колети, за да ми помогне да свързвам двата края.

А как вървеше любовният ми живот ли ? Не вървеше. Попаднах на мъже, които или бяха прекалено обсебени от себе си и не желаеха нещо сериозно или не търсеха жена с дете. А и не исках да прибързвам, справях се и сама.

- Взе ли си нещата ?-попитах малкото дребосъче. 

- Не мога да си намеря одеалцето.-отвърна, гушнала любимото си плюшено мече. Баща ми беше и го пратил в един от колетите и постоянно е в ръцете и.

- Провери ли под леглото ?-попитах
и тя кимна - А в долния шкаф под мивката ?

Тя разшири очи и се затича към кухнята. Докато тя си търсеше одеалото си облякох една къса бяла рокля и защипах косата си с шнола.  Сложих си големи сребърни обеци и няколко пръстена. Не мислех да прекалявам с грима и затова си сложих само спирала и гланц. Взех ключовете за колата и апартамента от поставката в антрето и излязох заедно с детето под ръка.