Culpa mia/Моя вина

Part 57

Не знаех какво се случи след това, но не можех да откъсна мислите си от ръцете му върху тялото й, устата му върху нейните... Стиснах устни. Беше ми се скарал, че съм се целувала с друг в тази дискотека, целувка, която не съм започнала или търсила... и той отиде и направи нещо по-лошо.

Джена се подготвяше, осъзнавайки мълчанието ми и се опитваше да ме разсее с глупости и нелепи коментари за времето или въздушния трафик. Не знам какво да направя, за да избегна Никълъс през цялото пътуване, но ще го направя.

Веднага щом измъкнахме чантите си от стаята и стигнахме до асансьора, видях, че той е там. Косата му беше разчорлена, сякаш нервно я пипаше... Той се взираше в ръцете си и седеше в един фотьойл, опрял лакти на коленете си. Щом ни чу да се появяваме, той вдигна поглед и го фиксира върху лицето ми.

-Ноа... - каза той и самият факт, че каза името ми, ме накара да плача.

-Махни се от мен. - заповядах силно и ясно. До мен Джена ни гледаше зяпнала, без да знае какво да направи или каже. Лайън го нямаше никъде.

Той се приближи до мен, докато видях тъмните му кръгове.

-Моля те, Ноа, съжалявам за снощи, бях пиян и загубих хладнокръвие. - каза ми той, грабвайки ръката ми, която рязко отдръпнах. Той се втренчи в мен, без да знае какво да прави. Дори с това изражение той беше прекрасен и се мразех, че все още имам чувства към него. Трябваше да сложа край.

-Не искам повече да се доближаваш до мен, каквото и да е било между нас, свърши. Никога не трябваше да започваме това, знаех от самото начало, че е грешка.

Очите му намериха моите и видях хиляди чувства да пресичат лицето му - гняв, съжаление, болка, съжаление...

-Бях пиян, Ноа... Не знаех какво правя. - оправда се той. Гледах го безучастно.

-Но аз знам какво правя сега и искам да се върнем като доведени брат и сестра, това си всичко за мен синът на новия съпруг на майка ми, нищо повече.

После дойде асансьорът и влязох вътре. Джена също влезе, но Ник ни обърна гръб и си тръгна. Не знаех какво ще се случи между нас от този момент, но просто исках този уикенд да приключи. За първи път от много време исках да съм с майка ми, исках тя да ме прегърне и да ми каже, че всичко ще бъде наред...

Полетът до вкъщи ми се стори цяла вечност, не знам какво излъчваше лицето ми, но тримата, включително Ник, ме оставиха сама почти през цялото време. В колата настъпи неловка тишина, когато оставихме Джена и Лайън в къщата им. Погледнах през прозореца, не исках да съм там, исках да го държа възможно най-далече от себе си, чувствах се предадена както никога досега, за няколко мига вярвах, че достигам щастието, докосвам го с върховете на пръстите си и мислех, че съм зърнала бъдеще с Ник, но всичко се беше разпаднало толкова бързо, колкото се бе появило. Очите ми пареха от огромното желание да плача, все още имах проблясъци от юмруците на Ник, които удрят това момче, виждах ги като кадри от филм на ужасите. И за капак на ретината ми беше гравиран образът на Ник с онова момиче. В този момент разбрах, че това, което изпитвам към него, е много по-силно от това, в което първоначално вярвах. Да го видя с някой друг беше по-лошо от това да видя Дан с най-добрата си приятелка.